Центърът за култура и културни изследвания (ЦККС) на 23 ноември в Института за македонска литература организира трибуна на тема „Новата проза (женска) литературна вълна: жената и градът“, като част от „Творчески точки 2022“, подкрепен от град Скопие.

Още с появата на антологията „Вятърът носи хубаво време” (ред. Весна Мойсова Чепишевска и Иван Антоновски) се загатна нова литературна чувствителност сред най-младите македонски писатели. Повечето от тях живеят и работят в Скопие. Още по-важен от тези данни е фактът, че те със своето творчество, с начина си на живот, със създаването на обществено мнение, трасират пътя на културния градски живот. Това ново се разпознава чрез скъсване с предишния исторически разказ и обръщане към ежедневието. Липсваше обаче продължение на това творение с всички последици, които то носи.

Затова чрез реализирането на трибуната „Новата проза (женска) литературна вълна: жената и градът” Центърът за култура и културни изследвания организира дискусия с участието на известни македонски теоретици и критици и с участието на самите автори, за да възприемат "великата картина", създадена от творчеството и начина на живот на тези наши млади писатели.

В тази посока една от възможните беше темата „Писателят и градът”, която включваше и подтеми: Образът на градско Скопие в творчеството на македонските писателки; Културата на градския живот в творчеството на македонските писателки; Промените в културния живот с появата на сцената на млади писатели; Образът на жената в творчеството на младите писателки срещу традиционния, патриархален образ.

Като въведение към дискусията проф. д-р Лорета Георгиевска-Яковлева, проф. д-р Наташа Аврамовска, проф. д-р Мишел Павловски, Фросина Пармаковска, проф. Анна Мартиноска, д-р, Емил Ниами, д-р, Симона Йовановска, Биляна Райчинова, д-р и Ана Йовковска, д-р.

- За да можем да разберем тези процеси, първо искам да посоча връзката естетическо-популярно и съвременните условия, в които се определят техните взаимодействия. В този контекст, когато говорим за скорошна литературна продукция, трябва да се има предвид и трета категория, наречена с израза „глобален пазар, сцена и арена“, термин, заимстван от книгата „За песните и историите“ (2020 г.). ) от Наташа Аврамовска.

Тази глобална сцена изисква от литературата известна самоустойчивост, което от своя страна предполага и липсата на само един читател на едно литературно произведение, който да бъде повлиян от него. Подобна модернистична логика е невъзможна при днешните обстоятелства.

От друга страна, вълната от култура, произведена за задоволяване на изискванията на "масите", прокарва тезата, че всичко, което е популярно, т.е. предназначено за широка публика, е в ущърб на естетиката и качеството, теза, която също е несъстоятелна днес..

Свидетели сме на процеси, в които популярността не поставя под съмнение естетиката, още повече смятам, че именно „глобалният пазар, сцена и арена“ са новите условия, в които литературата трябва да съществува и че именно те определят дали нещата ще съществуват и ще се развиват или ще стагнират, регресират и изчезват.

И така, противно на твърденията, че пазарът, при това световен, допринася за популярността на някои литературни произведения със съмнително естетическо качество, младото поколение македонски писатели са напълно наясно с факта, че съвременният читател все по-малко се интересува от т.н. Наречен „големи теми“, в които историческият разказ доминира, но се обръща към това, което го засяга, което е и неговият житейски опит, към това, което той може да разпознае или с което може да бъде идентифициран, и то през повечето време в специфичен вид търсене за собствена, индивидуална идентичност – посочи проф. д-р Лорета Георгиевска-Яковлева.

(Текстът е публикуван в "Културна преса" № 156, в печатното издание на в. "Свободна преса" на 26-27 ноември 2022 г.)