Бюджетирането ще става според резултатите и измерването на успеха им чрез индикатори (Key Performance Indicators), предвижда новият Закон за бюджетите, който парламентът прие миналата седмица. Бюджетирането, базирано на резултатите, има за цел да гарантира, че ключовите лица, вземащи решения, и индивидуалните политици систематично вземат предвид резултатите, които трябва да бъдат постигнати чрез реализирането на разходите, т.е. най-добрият начин за подобряване на вземането на политика за разходите е да се използва информацията за изпълнението на резултатите . Това пише министърът на финансите Фатмир Бесими в последната си колонка, посветена на новия Закон за бюджета.

„Чрез бюджетиране на база резултати, тоест изпълнение, ще се подобри ефективността и ефикасността на публичните разходи. За да се реализира същото, трябва ясно да се дефинират общите цели (свързани с политиките), специфичните цели (свързани с отделните програми) и резултатите, които трябва да бъдат постигнати, т.е. индикаторите (свързани с подпрограмите). . Също така се определят сумите, изразходвани за определена цел - показател за вход. По този начин ще може да се следи прегледно и прозрачно колко са изразходвани за определена цел и какви са резултатите на базата на това. Очакванията са този начин на планиране да допринесе за фискална консолидация, която е една от целите на фискалната политика, но и за подобряване на изпълнението на капиталовите проекти“, посочва финансовият министър.

Законът за бюджетите въвежда голям брой съществени промени, които се отнасят до планирането, по-нататъшното управление и изпълнение на приходите и разходите, както и до фискалната прозрачност и отчетност. Една от основните реформи, които внася законът, е средносрочното планиране, тоест средносрочното бюджетиране и петгодишната фискална стратегия.

„Законът действа в посока подобряване структурата и съдържанието на бюджета и управлението на публичните финансови и нефинансови активи, включително публикуването на регистър на публичните субекти. Съществена част от реформата е установяването на фискални правила и фискални принципи, както и създаването на Фискален съвет, който да предоставя независими и професионални анализи и становища относно макроикономически и фискални допускания, фискална стратегия, бюджет, отчети за изпълнението на бюджета. , фискални рискове и др. С цел повишаване на отчетността на правителството се въвежда декларация за фискалната политика, която трябва да съдържа насоките за фискалната стратегия за срока на мандата. В същото време, чрез подобряване на качеството и количеството на отчетите, ще се полагат усилия за подобряване на фискалната прозрачност. Също така, чрез интегрираната информационна система за управление на публичните финанси – IFMIS, ще бъде възможно по-добро планиране и наблюдение на реализирането на приходите и разходите в бюджета“, посочва министър Бесими.

Удължава се цикълът на подготовка на бюджета, за да се даде повече време за добро планиране и приобщаване в процеса на подготовка, като се въвежда задължително обществено обсъждане на предложението за бюджет, преди да влезе в парламентарната процедура. Също така процесът на изготвяне на бюджета се вписва в подготовката на тригодишната Програма за икономически реформи, която се разглежда от Европейската комисия, откъдето следват препоръки за бъдещи политики и реформи на страната.

„Поставихме рамка за провеждане на здравословна, предвидима и устойчива фискална политика, както и за повишаване на бюджетната дисциплина и отговорност. С новото законово решение очакваме фискалната политика да бъде насочена към консолидация на публичните разходи, чрез постепенно намаляване на нивото на дефицита, както и препроектиране на публичните разходи чрез увеличаване на инвестициите в инфраструктура“, посочва Бесими.