
Защо глобалното лидерство е недостиг?
Дефицитът на лидерство се задълбочава и лидерствата, които характеризират света в началото на 2025 г., не предлагат никаква перспектива за мирна реформа или възстановяване на глобалния ред. Това, което остава, е нарастваща геополитическа нестабилност, сътресения и конфликти.
Колко реална е опасността светът да навлезе или вече е навлязъл в много рискована фаза поради липсата на глобално лидерство, което Иън Бремър от Eurasia Group нарече G-Zero? Организацията, която води света, е групата на седемте най-богати държави, наречена G-7, а групата G-20 (20-те най-богати) често се споменава като глобален лидер. Стигнали ли сме до етап, в който никоя световна сила или група от световни сили не желае или не може да ръководи света, в който живеем, в поддържането на международния ред? Какво може да ни донесе 2025 г. по този въпрос?
Препоръчва се
Факт е, че дефицитът на глобално лидерство е нарастваща опасност.
Възможно е през 2025 г. да се изправим пред уникална геополитическа нестабилност, която ще отслаби световната сигурност и икономическата архитектура, ще създаде нови и нарастващи вакууми на властта, ще насърчи „лошите“ актьори и ще увеличи вероятността от грешни изчисления и конфликти. Рискът от световна криза на поколенията, дори нова глобална война, е по-голям от когато и да било в живота ни. Централният проблем, пред който е изправен глобалният ред, е, че ключовите международни институции – Съветът за сигурност на ООН, Международният валутен фонд, Световната банка и други организации – вече не отразяват фундаменталния баланс на глобалната сила.
Причини за новата реалност
Свидетели сме на геополитическа рецесия, цикъл на срив в международните отношения, който може да бъде проследен назад по три причини.
Първо, Западът не успя да интегрира Русия в ръководения от САЩ глобален ред след Студената война, причинявайки дълбоко негодувание и антагонизъм към САЩ и Европа. Бившата велика сила в сериозен упадък, Русия на Владимир Путин, се превърна в най-опасната държава-измамник в света и активно изгражда военно-стратегически партньорства с други участници в хаоса на глобалната сцена, предимно Северна Корея и Иран.
За разлика от това, в началото на 2000-те години Китай беше включен в международния ред – като член на Световната търговска организация – при предположението, че глобалната икономическа интеграция ще насърчи неговите лидери да либерализират политическата система и да станат отговорни глобални актьори, като дефинираните от Запада. Това не се случи. Търговията със Запада направи Китай много по-богата страна, но не и по-демократична страна, която поддържа върховенството на закона. Резултатът е задълбочаване на напрежението и дори възможен конфликт между Китай и Запада.
И накрая, десетки милиони граждани в развитите индустриални демокрации заключиха, че глобалистките ценности, насърчавани от техните лидери и елити, вече не работят за тях. Нарастващото неравенство, демографските и бързите технологични промени накараха много от тези хора да изпитват фундаментално недоверие към своите правителства и самата демокрация, намалявайки способността и желанието на техните страни да водят на глобалната сцена.
Най-значимото последствие е, че новоизбраният президент Доналд Тръмп се възползва от нарастването на едностранните настроения в Съединените щати. САЩ са достатъчно мощни, но не желаят да водят. Завръщането на Тръмп с политически консолидирана, твърдо едностранна администрация може да ускори решителната абдикация на Америка от дългогодишната й роля на световен полицай, защитник на свободната търговия и защитник на глобалните ценности. Има причина политиката на Тръмп да се нарича „Америка на първо място“. Ако това се случи, ще има безпрецедентни последици за целия свят.
Ако Америка не иска, има ли някой, който може?
Други развити индустриализирани демокрации са слаби и неспособни да запълнят празнотата в лидерството, оставена от обръщането на Америка навътре:
Германското правителство падна и популистките партии вероятно ще спечелят на предстоящите федерални избори.
Франция е в разгара на дългосрочна политическа криза.
Обединеното кралство се ръководи от непопулярно ново правителство, което все още се примирява.
Италия е относително стабилна, водена от фаворитката на Тръмп Джорджия Мелони, но това едва ли е достатъчно, за да укрепи глобалния ред.
Либерално-демократическата партия на Япония загуби мнозинството си и новият премиер Ишиба Шигеру едва ли ще издържи дълго.
Южна Корея е в пълен хаос.
Канадецът Джъстин Трюдо скоро си тръгва.
Глобалният юг не е нито достатъчно мощен, нито достатъчно организиран, за да изведе света от геополитическата рецесия.
Индия, най-силният и най-вероятният световен лидер сред развиващите се страни, остава страна с по-ниски доходи, фокусирана върху изграждането на националните си интереси. Въпреки нарастващата си тежест и глобална амбиция, държави като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства нямат влиянието да започнат широкообхватни глобални реформи.
От своя страна Китай – втората най-мощна страна на Земята и единственият жизнеспособен противник на САЩ – не би могъл да води, дори и да искаше. Не само че му липсва легитимността и силата, необходими за привличане на стабилни последователи, но и постоянните икономически проблеми там, съчетани с приоритетите на президента Си Дзинпин относно националната сигурност и политическия контрол, оставиха Пекин зает с вътрешни предизвикателства.
Междувременно партньорът на Китай Русия, измамна вражеска държава, кървяща човешки и икономически капитал, няма убедителни претенции за лидерство.
Накратко, предвид задълбочаващия се дефицит на лидерство, лидерствата, които характеризират света в началото на 2025 г., не предлагат никаква перспектива за мирна реформа или възстановяване на глобалния ред. Просто - не се виждат. Това, което остава, е нарастваща геополитическа нестабилност, сътресения и конфликти. Тъй като никой не може или не желае да поддържа глобалния мир и просперитет, рискът от икономически сътресения и опасни военни конфликти ще нараства.
Вакуумът на властта може да се разшири, глобалното управление може да отслабне, оставяйки измамници измамници и човешкото нещастие да се размножават след тях. Светът може да стане по-разделен и по-запалим. Основният риск тази година не е едно събитие. Основният риск е кумулативното въздействие на липсата на лидерство, което допринася за колапса на глобалния ред. Навлизаме в уникално опасен период от световната история, подобен на 1930-те години на миналия век и началото на Студената война. Тази геополитическа реалност е силата зад всички най-големи рискове, които могат да доведат до трагедия с постоянното укрепване на десните идеи и политическите партии, най-вече благодарение на ходовете на Тръмп, напомнящи за империализма от 19 век.
И накрая въпросът – дали частни компании и водещи богаташи като Илон Мъск, с помощта на изкуствения интелект ще поемат управлението на Америка, а след това и на целия свят?
(Авторът е кореспондентът на Ал Джазира във Вашингтон)
ЕЗИКЪТ, НА КОЙТО СА НАПИСАНИ, КАКТО И ИЗРАЗЕНИТЕ В КОЛОНИТЕ СТАНОВИЩА, НЕ ВИНАГИ ОТРАЗЯТ РЕДАКЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА „СВОБОДНА ПРЕСА“