Златна треска тресе Балканите: миньорите почиват, Македония не е Елдорадо

Що се отнася до нашата страна, имаме малки количества злато, а обработката е скъпа. Важно е и това, че нашето злато е полуфабрикат, който се рафинира в България, казва за "Слободен печат" Николайчо Николов, бивш директор на Бучим.

Македония има малки златни потенциали и те са обвързани с преработката на медна руда, категоричен е Николайчо Николов, бивш директор на мина Бучим. Коментирайки последните информации за златната треска в Сърбия, БиХ и България, той казва пред "Слободен печат", че са необходими време и много пари, за да се получат реални количества злато, но тази информация звучи добре във време, когато цената на златото се покачва на световните фондови пазари.

През последните месеци сръбските медии съобщиха, че след последните открития като това в Чукару Пеки, в Сърбия има запаси от 500 тона злато в руда. Тези дни медиите съобщиха, че в северозападната част на БиХ са открити златни залежи с висока концентрация и сега се извършват анализи, за да се потвърди рентабилността на тези находища. Българските медии отбелязват, че канадската компания St. Charles Resources постигна окончателно споразумение за проучване на потенциални находища на злато в Южна България край Кител и Коктил, близо до Гърция.

- Очевидно е, че златната треска тресе Балканите, но що се отнася до нашата страна, ние не принадлежим към тази област, защото имаме малки количества злато, а обработката е скъпа. Много важно е, че нашето злато е полуфабрикат, който се рафинира в България. Златните жили обикновено са свързани с медта, а за откриването на нова мина са необходими поне 500 милиона долара. Няма нужда от сензация, но това, разбира се, е добра новина за Сърбия например, чието злато е готов продукт, защото целият процес от добива до преработката протича в мина Бор – обяснява Николов.

Последната информация за новооткрити златни залежи в Македония е от 2015 г., когато международната компания за изследване на минерали "Резервоар минерали" откри два нови златни потенциала в находищата Конско и Дворище. Според тогавашните доклади находището на златна руда, арсен и антимон Konjsko се намира на 20 километра от мината Alshar и досега не е проучвано, както и няма доказателства за предишни сондажи. Пропадналите шахти показват, че находището е било експлоатирано в древността. Предполагаше се също, че в местността Дворище има запаси от медно-златни руди.

Иначе в единствената македонска мина за мед и злато Бучим в Радовиш се добиват от 400 до 900 килограма злато годишно. В тази мина се произвеждаше меден концентрат, съдържащ мед и злато, но който се откарваше за преработка в България. Геолозите, търсещи златосъдържащи руди, изчислиха, че в мина Алшар и Кожувския пояс, с дори по-големи количества руда от Иловица и Бучим.

През 2021 г. официално заработи новото меднорудно тяло "Боров дол", след като откритият добив на "Бучим" спря. Съдържанието на мед е 0,235 процента и 0,23 грама злато на тон сурова руда.

От ноември до днес цената на златото на бляскавите борси е нараснала с 19 процента.

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня