Фронтменът на сараевската група "Crvena jabuka", Dražen Žerić - Žera, с групата си ще изнесе концерт в Скопие, на 10 октомври, в зала "Яне Сандански". Гера всъщност е единственият член на първия състав на култовата група, който се изявява и до днес. Макар и с прекъсвания, според него групата е оцеляла от 1985 г. само благодарение на хубавите песни и душата на Сараево, която е във всяка от тях. Дори и след 40 години, със същата енергия като преди, Гера все още знае как да вдигне публиката на крака.

Зера беше в Скопие преди концерта. Носеше "старки", които са негова запазена марка, а в разговора спомена, че дъщерите му също се обличат в същия стил, когато ходят на негови концерти - кецове "старки", кожени якета...

През всичките тези 40 години, откакто е на музикалната сцена, Гера споделя, че се е старал славата никога да не му се набива в главата. Отношението към публиката е особено важно за него, защото когато е бил на 11 години, е поискал автограф от Желко Бебек, но той е отказал.

– Знам как се чувствах тогава. Не е добре. И точно затова никога не отказвам да се снимам с моята публика. Славата не ми влезе в главата. Първо, трябва да останете здрави в това, което правите. Трябва да си заземен. Никога не се увличам. Не ставам сутрин и си викам в огледалото: „Ти си толкова красива и популярна“. Ето защо Здравко Чолич е джентълмен, който никога не се е увличал от това да бъде звезда – разкрива Зера.

Музикантът е баща на две дъщери тийнейджърки (близначки). Женен е за съпругата си Барбара, която е с 24 години по-възрастна от него. На въпрос какво е да имаш по-млада жена, той казва: „Ами жената на Бебек е с 38 години по-млада от него. Но ето, случи се спонтанно и любовта ме прави щастлив."

Гера споделя, че не е строг баща и е близък с дъщерите си.

– Майка им е строга. Нямат търпение да се прибера, за да могат да направят всичко. Когато трябва да идват на моите концерти, тогава е лудница. Носят кожени якета, „стари жени“, танцуват, пеят – разкрива фронтменът на „Цървена жабука“.

Жера живее в Загреб от 30 години и същия период е живял в Сараево. Духът на Сараево е в неговия генетичен код, но той казва, че няма дефиниция каква е тайната на града, който е люлка на много известни артисти. С усмивка казва, че като отиде там, първо отива на бюрек, после на шишчета и пак на бюрек.

- Скопският симит не е лош, но бюрекът си е бюрек. Най-много обичам хърватската кухня, но през всичките тези години не съм намерил място, където има кебап като Сараево. А, като съм у вас, в Македония, нали разбирате, отивам на манджа, после на салата и скара – разкрива Зера.

В цяла плеяда от песни и хитове може би "Виолио би да си ту" му е любимата. Гера разкри и защо пее „Бяжи кишо с продора“ в женски род, като каза: „Знаете ли, това едва ли някой го пита. Записахме го напълно спонтанно, и ние не знаем защо, но, де, изпреварихме времето. Днес не се знае кое е женско и кое мъжко. Вече не знаеш кой пол е“, шегува се Зера.

Певецът припомни и войната в Босна и Херцеговина, която прекарва в Сараево и през повечето време без вода и ток. Старият състав на групата се разпада преди войната през 1991 г., а от 1995 г. Жерич основава нова група, работеща от Загреб, където живее и той.

– По време на войната често нямахме вода и ток, събирахме се по мазета и свирехме на акустични китари. Когато напуснах Сараево, шест месеца бях бежанец в Германия, след което отидох в Хърватия. Не съм се чувал с китариста Zlatko Arslanagić - Zlaja, основателят на групата и автор на старите песни, от 1995 г. Той се оттегли от музиката, живее в Канада и работи в книжарница - казва Жерич.

Музикантът ни разкри още, че няма социални мрежи и че се радва, че функционира добре и без тях.