В преговорите с ЕС селскостопанският сектор ще бъде изключително голямо предизвикателство, оцениха от Търговската камара, която участва активно във всички фази след Междуправителствената конференция, проведена между Северна Македония и Европейската комисия. В рамките на Клъстер 11, който е за земеделие и развитие на селските райони, Македония трябва да спазва голям брой задължителни правила и, което е много важно, трябва да спазва Общата селскостопанска политика на ЕС.

От Стопанската камара предупреждават, че селското стопанство трябва да се преструктурира възможно най-бързо и европейските пари, които са налични в предприсъединителния процес, да се използват максимално.

- Като търговска камара сме отправили две искания към Европейската комисия: постепенно отваряне на структурните фондове и увеличаване на средствата по ИПП. Особено важно е ние като Камарата и държавата да се грижим за конкурентоспособността на нашия земеделски сектор. В областта на селското стопанство имахме поредица от искания от Европейската комисия с цел създаване на необходимата инфраструктура и това се отнася например за референтни лаборатории, унищожаване на стоки и др., за които Европейската комисия няма отстъпки. Необходима е допълнителна техническа помощ, "ноу-хау" трансфер на знания - казва Ядранка Аризанкова от Търговската камара.

Колегата й Васко Ристовски казва, че един от най-големите ограничаващи фактори за нашето земеделие са малките и разпокъсани парцели.

- Голяма част от земеделските парцели са в ръцете на малки земеделски стопанства, които не са в състояние да генерират достатъчно доходи за приличен стандарт и за развитие на земеделско производство. Ето защо е важно да се консолидира земята. Това е особено важно за държавните земеделски земи. Ако държавата не направи това в процеса на преговори с Европейския съюз или не предостави допълнителен период на сделката, същите ще бъдат изкупени от чужди компании на много по-ниски цени в ущърб на местните производители след края на преговорния процес – обясни Ристовски.

Той подчерта, че ситуацията в аграрния сектор става специфична поради изменението на климата и каза, че е необходимо да се реагира бързо.

– Индия забранява износа на бял ориз, портокалови плантации в САЩ са унищожени от торнадо. Същото се случи с маслините в Испания, дъждовете унищожиха какаовите насаждения в Африка. Къде е тук Македония и закъснява ли страната вече с определянето на нова земеделска стратегия? – пита Ристовски.

Той посочи, че новата стратегия трябва да се отнася до нови сортове, нови видове обработки, по-големи площи, които се напояват...

- Има още неща, които трябва да свършим като задача и да подготвим сектора за влизане в ЕС, каза Ристовски.

- Ако искаме да развиваме икономиката и хранителния сектор, ще трябва да изравним условията на труд с тези в ЕС, да хармонизираме нашите разпоредби и закони с техните, да хармонизираме митата и най-вече в областта на суровините. които не произвеждаме, или ги имаме в малки количества. Докато ЕС развива пазарна икономика, у нас се налага договорна, която отива в тежест на големите експортни фирми, купуващи социално спокойствие. Македонското село е в изключително лошо състояние и е необходимо да се инвестира в млади хора, които искат да се занимават със земеделие - да се дават кредити с по-лесни условия за развитие на семейна ферма, да се изгради инфраструктура и да има допълнителни субсидии за оставане в селото. Концепцията за умно село съществува в ЕС отдавна – посочи Ристовски.