Очакванията са инфлацията да продължи да намалява. Очаквам от септември у нас да имаме едноцифрена инфлация, което означава, че ще падне под десет процента и можем да бъдем оптимисти в това отношение, казва Боян Цветановски, президент на ACI Македония - Асоциация на финансовите пазари.

Тази оценка беше изразена на панелната дискусия "Лихвени проценти и инфлация - къде е линията на хоризонта?", която се провежда в рамките на 28-ата годишна асамблея на ACI Македония - ZFP в хотел "Сириус" в Струмица.

Експертите смятат, че след по-дълъг период на ниски лихвени проценти и ниска инфлация, сега имаме обрат с увеличаване на инфлацията и съответно действие на лихвените проценти от страна на Европейската банка и нашата Национална банка, които увеличиха лихвените проценти като част от борбата срещу инфлация.

- Сега, през 2023 г., може да се каже, че има резултати в тази област, това означава, че инфлацията намалява и лихвоносните акции на централните банки имат дял тук, така че и в международен план, и тук у нас инфлацията намалява , но енергийният пазар също има голям дял. И така, цените на петрола в момента са в спад и се движат около 70 долара за барел, след като преди това достигнаха 120 долара за барел. Има и стабилизирана цена на електроенергията, която през 2022 г. достигна 500 евро за мегаватчас, а сега е от 100 до 120 евро. Това не е връщане към предишното ниво, когато имаше натиск на този пазар, но стабилизирането е на значително по-ниско ниво от пиковите моменти, каза Цветановски.

Според университетския професор Борче Треновски все още има глобални рискове за повишаване на цените, въпреки че цените на храните, енергията и металите се очаква да намалеят, но несигурността във финансовия сектор и несигурността в паричните политики могат да предизвикат определени промени и това може се усеща при нас, защото ние сме малка и отворена икономика и всяка промяна може да повлияе.

- Не бива да забравяме, че инфлационният риск също е част от вътрешните политики, защото очакванията са едно и затова вътрешните фискални политики трябва да бъдат внимателни. Имаме определени анонси в контекста на увеличение на заплатите, връщане на ДДС върху тока и други, като всяко увеличение в разходната част се отразява съответно на цените. Обикновено твърдим, че инфлацията е някакво данъчно облагане без регулация и всички граждани са обложени и трябва да внимаваме, смята проф. Треновски.

Той добави, че паричният орган има за задача да контролира рисковете, които са насочени към определени части от финансовия сектор и приветства решението за приемане на мерки, които са насочени към определени системни рискове точно във финансовия сектор.

Бившият управител на Националната банка и професор Любе Трпевски изтъкна, че инфлацията се дължи главно на повишените разходи за енергия и храна и повишените инфлационни очаквания поради войната в Украйна.

- Централните банки, преди всичко Федералната резервна система, централните банки на Америка и Европа реагираха бързо, като увеличиха рязко референтните лихвени проценти, а търговските банки веднага отговориха, като увеличиха лихвените проценти по кредитите, които одобряват. За съжаление, не толкова голямо увеличение на лихвите по депозитите от населението и това се отразява на намаляването на инфлацията. Но в по-голямата си част всичко ще зависи от това какво ще се случи в Украйна, тоест дали ще има край на войната и ако няма, дали войната ще се засили и това ще доведе до големи промени. Очаква ни несигурност, както по света, така и у нас, каза Тръпевски.

На днешната панелна дискусия беше подчертано, че банковият сектор е стабилен, платежоспособен и здрав, но трябва да се внимава, защото ситуацията в световен мащаб се променя бързо и необслужваните кредити се движат до 3 процента, което е исторически ниско ниво