Посланикът на САЩ в НАТО, Жулиен Смит, днес изрази загриженост за стабилността на Западните Балкани.

На брифинга за пресата посланик Смит обясни, че САЩ следят отблизо развитието в региона, където този уикенд ще се проведат избори в Босна и Херцеговина, а ситуацията в Косово показва „признаци на напрежение“.

За Босна и Херцеговина посланикът каза, че ги чакат да минат и да видим какво ще стане. Тя напомни още, че мандатът на военната мисия на ЕС Алтеа в БиХ трябва да бъде подновен през ноември и изрази надежда, че няма да срещне пречки. Мандатът е одобрен от Съвета за сигурност на ООН, чийто член е Русия. Посланик Смит изрази надежда, че Москва ще даде зелена светлина. Дипломати от НАТО казват, че не виждат причина Русия да блокира мисията, като се има предвид, че тя е от полза за всички страни.

САЩ също така изразяват "пълна подкрепа" за диалога между Сърбия и Косово с посредничеството на Европейския съюз, каза Смит пред МИА, повтаряйки, че процесът трябва да завърши с взаимно признаване на двете страни.

Попитан за оценката на сигурността за региона, посланикът на САЩ в НАТО каза, че "ние сме загрижени за потенциална нестабилност в региона", но не даде повече подробности по тази тема.

Въпреки войната в Украйна Вашингтон остава внимателен към ситуацията в Западните Балкани, обясни посланикът. По отношение на последните събития със Северен поток 1 и 2, тя се позова на позицията на Северноатлантическия алианс, обявена днес по темата, и по-специално на изречението, че съюзниците ще отговорят по единен и решителен начин в случай на умишлена атака върху инфраструктурата на страните членки на НАТО. Засега се чакат резултатите от разследванията, за да се установи кой стои зад експлозиите и изтичането на газ от газопроводите в Балтийско море.

На въпрос дали този инцидент може да задейства член пет на НАТО за колективна отбрана, Смит отговори, че: „речникът, който използваме в изявлението, е кристално ясен“.

Относно заплахите на президента Путин за използване на ядрено оръжие, посланикът повтори позицията на Белия дом, че "ако използва която и да е част от ядрения арсенал, ще има катастрофални последици".

Посланикът не успя да даде точен отговор на въпроса дали след 2024 г. страните членки на НАТО ще бъдат задължени да увеличат бюджета за отбрана над два процента от брутния вътрешен продукт.

Засега е в сила ангажиментът от 2014 г. всичките 30 членове да достигнат два процента. Посланикът изрази задоволство, че през последните години се наблюдава постоянна тенденция за увеличаване на военния бюджет, въпреки че не всички страни ще достигнат целта от два процента до 2024 г., някои ще имат нужда от повече време. Други вече обявиха или надхвърлиха нивото от два процента, предимно страните от Източна Европа.

В момента НАТО работи по определяне на бъдещите бюджетни цели, които ще се изискват от страните членки след 2024 г., дали той ще надхвърли два процента или ще се използва друг показател, каза посланикът.