Върти се, заем от 500 млн. евро не ни убягва: Държавният дълг непрекъснато расте, до кога?
Министърът на финансите подписа заема от унгарската Exim Bank в размер на 500 млн. евро. Обявява се още един заем със същата сума, който ще се използва за връщане на парите от еврооблигациите от 500 милиона евро, емитирани през 2018 г.
Вече е ясно, че освен договорените 500 млн. евро от Унгария, които скоро ще бъдат преведени по сметката на държавата, до края на годината ще бъде подписан още един заем от 500 млн. евро, също от Унгария. Според съобщения от Министерството на финансите, той ще послужи за рефинансиране на еврооблигациите от 500 милиона евро с падеж през януари 2025 г.
Това, което несъмнено възниква като въпрос, е докога държавата ще издържи постоянно да рефинансира, вместо да връща дългове.
Икономистите постоянно повтарят две ключови неща: парите назаем да създават добавена стойност, която да позволява връщането на парите назаем и лихвите по заемите да не надвишават растежа на брутния вътрешен продукт.
Икономическият анализатор Синиша Наумоски казва, че първият заем от 500 милиона евро може да се очаква да стимулира икономическия растеж, докато добрата страна на рефинансирането на еврооблигациите е, че ще бъде затворено със заем с по-ниска лихва.
- От първия транш от 500 млн. евро 250 млн. са предназначени за местното самоуправление. Тук виждам децентрализиран подход, който да може да насърчи икономическия растеж отдолу нагоре. Всички инвестиции на местно ниво, било то чешми, детски площадки..., ще доведат до много по-висок БВП през 2025 г. Както виждаме, има интерес към подобни проекти от местната власт. Вторите 250 млн. евро от този първи транш ще бъдат насочени към компаниите. Тук трябва много да се внимава, държавата да се съгласува с ръководството на банките, през които ще се пласират парите, за да не се случи парите да се пласират със силно завишена лихва. За компаниите тези пари ще означават увеличение на запасите, така че те ще бъдат фокусирани изключително върху растежа на това, което е основната им дейност, а също така ще насърчат икономическия растеж - обяснява Наумоски.
Той обяснява още, че лихвата по еврооблигациите е по-висока от тази на заем, взет с двустранно споразумение.
- С това купувате ликвидност, това е игра с времето и връщането на парите ще бъде с по-ниска лихва - казва Наумоски и заключава, че този заем е "добре изигран" и е възможно само като политическо решение се свежда до една държава, за да иска да помогне на друга страна с благоприятен кредит, за да помогне за стимулиране на икономическия растеж.
Правителството прие Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2025-2027 г. с перспектива до 2029 г. В Стратегията се посочва, че към първото полугодие на тази година държавният дълг достига 8,87 млрд. евро, или 60,5% от брутния вътрешен продукт. Публичният дълг включва дълга на държавата и на публичните предприятия, създадени от държавата или общините. Но този публичен дълг, с новите заеми, според Стратегията ще достигне 2024 на сто към края на 66,4 г., а през 2025 г. – цели 65,2 на сто!
Икономическият анализатор Абил Бауш предупреждава, че трябва да се внимава с нарастването на държавния дълг.
– Заемът от Унгария ще увеличи държавния дълг, което може да причини дългосрочни фискални проблеми. Всеки нов заем означава допълнителни лихвени разходи и възможност за финансова нестабилност, ако икономическите условия се влошат. Освен това миналият опит показва, че тези заеми не винаги се използват ефективно и прозрачно. Корупцията и неефективната администрация могат да доведат до нерационално използване на средствата, което в крайна сметка оставя гражданите с по-голям дълг и малко видими резултати. Алтернатива на заема е привличането на капиталови инвестиции от чуждестранни инвеститори – казва Бауш.
Че дълговете само се трупат с години, без да има пари да се върне каквото и да било, освен да се препрограмира за по-добра лихва, показват и данните за движението на държавния дълг спрямо десетилетие назад. През 2014 г. нивото на дълга не е дори половината от текущия дълг, т.е. възлиза на 3,92 млрд. евро, спрямо сумата от 8,87 млрд. евро от края на първото полугодие.
През следващите 4 години предстои падежът на еврооблигации за 2,4 млрд. евро
С падеж в следния период на погасяване: облигацията от 500 милиона евро през 2025 г., емитирана през 2018 г., 700 милиона евро с падеж през 2026 г. в резултат на еврооблигациите от 2020 г., 500 милиона евро през 2027 г. за еврооблигациите, емитирани през март 2023 г. и 700 милиона евро с падеж през 2028 г. в резултат на еврооблигациите, емитирани през 2021 г.
Държавен дълг под 60 процента от БВП едва през 2029 г
За да се поддържа нивото на публичния дълг в устойчиви граници, без да се нарушава фискалната устойчивост, се установява лимит на общия публичен дълг в средносрочен и дългосрочен план, който не трябва да надвишава нивото от 60 на сто от БВП, е записано в Стратегия, но се посочва и че тази цел за момента не се постига.
„Средносрочните прогнози, посочени в Стратегията, показват, че публичният дълг спрямо БВП ще надхвърли максималния праг от 60 процента. Въз основа на средносрочната бюджетна рамка, от която произтича необходимостта от финансиране на бюджетните дефицити в средносрочен план, нуждите от погасяване на предишни дългове, както и изпълнението на проекти, които са извън централното правителство, движението на публичният дълг в средносрочен план ще отбележи умерен спад през 2025 г. в резултат на постепенната фискална консолидация. Низходящата тенденция ще продължи и през периода 2026-2028 г., като през 2029 г. публичният дълг ще се стабилизира и ще бъде под границата от 60 на сто от БВП.
Според Закона за бюджетите държавният дълг не трябва да надвишава 60 на сто от БВП, което е и в съответствие с критериите от Маастрихт.