Висшите началници търсели "главата на Сандански"! (1)

Великият македонски революционер Яне Сандански

Българското надмощие беше толкова опасно, колкото и антимакедонската политика, идваща от Сърбия и Гърция, но за разлика от Яне Сандански, който ясно осъзнаваше тази опасност и се бореше срещу нея, мнозинството от лидерите на MRO не осъзнаваха тези заплахи.

Яне Иванов Сандански-Старикот е роден в село Влахи, Мелничко, Пиринско, Македония, на 18/31 май 1872 г. Завършва втори клас на гимназия в Дупница, България, след което се самообучава. Като младеж е политически активен сред македонската емиграция в град Дупница. Членува във въоръжени дружини на Върховния македонски комитет (ВМК), като с тях през 1895 и 1897г. влезе в Македония. При второто влизане, в бой с турската армия, при с. Лопово, Мелничко, през 1897г. е ранен в лявата ръка.

През 1899 г. чрез Никола Малешевски Яне Сандански се запознава с Гоце Делчев и Гьорче Петров и става привърженик на Тайната македоно-одринска революционна организация (ТМОРО). От този период той започва да сътрудничи на Димо Хаджи Димов, който е един от идеолозите на социалистическата мисъл в Македонското революционно движение (МРО). Оттогава той постепенно се превръща в един от основните лидери на онова течение, което разговорно се нарича "ляво в македонското революционно движение".

 

Джейн Сандански

Пушките да останат в Дупница

Още докато живее и работи в Дупница, Яне Сандански влиза в конфликт с представителите на ВМК от София. А именно, заедно с Малешевски, те се противопоставиха на намерението на генерал Иван Цончев да върне известно количество пушки, предназначени за МРО, съхранявани в Дупница, в София на ВМК. През 1901 г. от Делчев е изпратен като войвода в пограничните райони на Серска околия със задачата да агитира сред населението в полза на организацията и за опазване на територията на организацията от нахлуването на първенците. Компанията му се премества в Македония през април 1901 г. и щe бъдe в peoнитe изтoчнo oт Cтpyмa: гopнoгyмaйĸи, рaзлoшĸи и мeлинĸи, a ĸaтo cвoя cпeциaлнa зaдaчa трябвa дa oргaнизиpa oгъня cpeщy ĸoлeтa oт caми нивa. Оттогава до смъртта си през 1915 г. Яне Кандански действа като един от ръководителите на MRO в Серско, тоест в голяма част от пиренейската и източнобеломорската част на Македония, и той посещава Македония по-често.

Яне Сандански и Александър Буйнов

Още при първите си действия като войвода Сандански непрекъснато подчертава необходимостта от смелост във войната и упорито се пази от съществуващите илюзии за всякаква помощ на освободената от Би Македония.

 Аферата Мис Стоун

Джейн Сандански беше главният организатор на залавянето на американската мисионерка Елън Стоун. Това е един от най-значимите и медийно експонирани епизоди не само от дейността на Яне Сандански, но и от цялата македонска освободителна борба през Илинденския период. При изпълнението на тази акция Сандански показа не само отлични организационни умения, но и голяма упоритост и всеотдайност при изпълнението на акцията. За да попречи на Яне Сандански в намерението й да получи откуп за американския мисионер, ВМК изпраща войводата Дончо Златков с голяма рота в Мелничко, който трябва да отведе отвлечените жени от Сандански. Историкът Манол Пандевски обаче твърди, че освен такава задача, Дончо Златков с върховната рота е имал и друга задача, а именно „пресуприческият център” от София е търсил „преди всичко санданския началник и т.н. само тогава мис Стоун, но живи и здрави”.

Реклама на мис Стоун в Akron Daily Democrat/Снимка: 17 октомври 1901 г. Akron Daily Democrat (Акрон, Охайо), Изображение 1. Хроника на Америка: Исторически американски вестници.

Като своя крайна цел на борбата лявата фракция в МРО, в която Яне Сандански е сред най-видните фигури, поставя искането за „пълна политическа независимост на Македония и Одрина“, без да предвижда присъединяване към България, а създаване на някаква форма на Балканска или източна федерация, в която Македония ще бъде отделна политическа единица. Концепцията на Сандански за източна федерация всъщност представлява обществено-политическа и икономическа основа за решаване на македонския въпрос, в посока откриване на възможности за самоопределение на македонското население и конституирането на Македония като федеративна държава. В същото време така замислената федерация неутрализира външните влияния и предотвратява разделянето на територията на Македония от Сърбия, Гърция и България. По същество това е основата на македонския политически сепаратизъм.

Конфликтът между лявото и дясното

За разлика от нея дясното крило в МРО запази целта - "автономията" на Македония като етап към присъединяването й към България. Такива цели на борбата на лявото и дясното в следилинденския период, т.е. пълната "политическа независимост на Македония" или "автономия" като етап за обединение с България, постепенно ще доведат не само до пълно разделение на Македония, революционно движение, но левицата идеологически ще еволюира от т. нар. политически сепаратизъм към македонска национална самоидентификация.

Върховният комитет начело с Борис Сарафов
Върховният комитет начело с Борис Сарафов

Българското надмощие беше толкова опасно, колкото и антимакедонската политика, идваща от Сърбия и Гърция, но за разлика от Яне Сандански, който ясно осъзнаваше тази опасност и се бореше срещу нея, мнозинството от лидерите на MRO не осъзнаваха тези заплахи. В крайна сметка е разбираемо, ако се има предвид, че те са били „служители на Екзархията” и са претърпели нейната възпитателна и пропагандна българо-националистическа „обработка”.

От 1902г Яне Сандански с дружината си започва да се противопоставя на нахлуващите в Македония дружини на ВМК. След Горноджумайската въстаническа провокация от 23 септември 1902 г. репутацията му на революционер, който се противопоставя на надмощието, нараства много. Заради откритата си и непоклатима антисуверенистическа позиция през живота и революционната си дейност той е обект на дори шест върховнически атентата, последният от които фатален.

 (продължение)

Видео на деня