Как се живее във Виена, трудно ли е адаптирането и преместването от Македония, разбират ли се македонците помежду си? В шоуто Безплатна преса разговаряме с кореспондента ни от Виена Зоран Русмир.

- Преместването във Виена беше случайно, преди 23 години. Адаптацията е доста трудна. Трябваше да потисна знанията по английски език, за да може немският да заеме неговото място. Намирането на работа не беше проблем, но адаптацията, макар и трудна, беше щастливо обстоятелство при работа с австрийци. За да бъда напълно откровен, през първите шест месеца бях безцветна картина. Нямаше добър ден и довиждане. Много колеги се държаха мило с мен и ми обясняваха всичко, от понятия, изречения... С времето научаваш всички правила и порядки в една държава – казва Русмир.

Първият си културен шок преживя през зимата на 2012/2013 г.

– Голям сняг падна във Виена, струва ми се, че е последният най-голям сняг във Виена, може би един метър. Докато отивах на работа сутринта, хората от градската зеленина чистеха снега с багери, товареха го на камиони и тези камиони се губеха някъде. Идват нови празни камиони. Питам един от работниците, те казват, че до 7 сутринта, когато хората отиват на работа, снегът трябва да бъде изчистен. Къде отиваш, викам, с тоя сняг? Казват, хвърляме го в Дунава – казва Русмир.

Полицай с брада и мустаци беше вторият му шок, а за третия казва, че още се чуди.

- През уикендите на всяка крушка, стълб имаше найлонова торбичка с касичка. В чантите имаше ежедневници. Хората взеха вестник, оставиха монета в касичката и си тръгнаха – разказва Русмир.

Той казва, че сегашната разлика между Австрия и Македония е много голяма, много драстична.

- Хората трябва тотално да се променят, да променят представата си за живота, за това как трябва да изглежда един град. След като се преместих във Виена през 2001 г., 8 години не влизах в Македония. За първи път влязох през 2008 г. през януари. И това Скопие все още имаше душа. Сега след всяко посещение съм болен духовно – казва Русмир.

На въпрос колко македонци има във Виена и дали се сприятеляват помежду си, той казва, че политиката разделя хората и там, и тук.

- Ако хората от Прилеп общуват с хора от Прилеп или като семейство, се образуват мини общности. Така се назначават. За разлика от македонците, босненците и сърбите имат големи общности, общуват много помежду си – казва Русмир.

Русмир е фотограф, за себе си казва, че фотографията е станала негова професия от хоби. Първия си фотоапарат получава от баща си, а първите си снимки прави на завършването на гимназията. Посещава курсове, обучения и накрая завършва Академията по фотография и медиен дизайн във Виена. На въпрос дали се издържа от фотография Русмир казва, че зависи от характера на фотографа.

- Специално изпращам снимки на състезания по света, където има награди и грамоти. Живея за фотографията и с фотографията. Пътувам много и освен спомени, нося със себе си и много снимки. През тази конкретна година имах две диаметрално противоположни пътувания. Едното пътуване ме върна в 19 век, а другото ме отведе в 22 век. Първото е Мароко, второто е Литва, Латвия, Естония и Финландия – казва Русмир.