Александра Кочовска е млад писател. Има три произведения зад гърба си, две стихосбирки и един роман, който е нейната истинска история. И то не какъвто и да е, а личен, и то заради претърпения тормоз. За Безплатна преса казва, че вдъхновение за книгата е тормозът, който е преживяла и че писането е било вид облекчение от събитията.

-Вдъхновен от събития, които преживях в началното училище, където дълго време търпях тормоз, трябваше да се облекча по някакъв начин, започнах да водя дневник, описвах всеки ден, буквално в училище, за да се облекча. Тормозът е сериозен проблем в обществото, който се прикрива и е тема табу. Искам да надигна глас срещу тормоза, защото това е наистина сериозен проблем и не съм единствената жертва на тормоз – казва Кочовска.

Тя казва, че много ученици са подложени на тормоз по различни причини, независимо дали е икономическа среда, дали е религия, и смята, че е необходимо да се говори по-силно по тази тема и да се работи по нея.

-Училищата трябва да работят по-сериозно по тази тема и да не прикриват П. заради моята истинска история, преживях поредица от несправедливости, искрено се гордея, говоря от името на хиляди жертви на тормоз, деца, отхвърлени в обществото, разбити като нищожно стъкло, деца без право на детство – казва Кочовска.

Тя говори за насилието между връстници, нарастващата тенденция в нашето общество.

- Няма никакво значение на колко години сте, в кой клас сте, когато си спомняте училищните преживявания, многобройните стресови ситуации в училищното пространство. Училищните служби са тук, съобщаваш за насилие, никой не те безпокои... И се страхуваш какви глупости и опасности те чакат утре. Уморени сте от клюки, разпространяване на лъжи, подигравки, унищожаване на личните ви вещи. Разбира се, че не ти се ходи на училище – казва Кочовска.

Вижте цялото интервю на колегата Агнеса Чаволи по-долу: