ВИДЕО ИНТЕРВЮ | Жана Клопчевска: Учените трябва да служат на хората, а ние като иноватори трябва да решаваме проблемите
За първата биотехнологична лаборатория, биоотпадъците и всички ползи от преработката им, както и за молекулярната гастрономия разговаряхме с проф. д-р Жана Клопчевска, която е учен, иноватор, предприемач и преподавател в Технологично-металургичния факултет. Жена, която активно участва и работи за повишаване на еко-съзнанието, особено сред младите хора и вярва, че бъдещето на света зависи именно от биотехнологиите.
- Световна тенденция, дори и у нас е учените да служат на хората. Ние като новатори сме във функцията да подобряваме нещата, иновацията означава решаване на проблем. Решаваме обществени, социални проблеми, какви ли не, всеки в своята област. У нас е интересно това, с което се занимавам през последните няколко години, а именно науката да започне да се доближава до гражданите, "гражданска наука" или "учени в услуга на хората".
Ние го правим от няколко години, с различни проекти, аз работя със студентите и много се гордея с тях, че ги включвам във всички проекти, които имам. С индустрия ли проекти, с икономика ли проекти, или най-актуалното, откритата градска лаборатория. Мисля, че новото "ИТ" е биотехнологията, защото всичко, което е свързано с някакви микроорганизми, със скоби технологии, с използването на микроорганизмите, които присъстват, ще трябва да ги използваме, за да получим това, което искаме - казва Клопчевска .
На въпрос къде могат да се използват биоотпадъците, какво можем да получим от тях и в кой бранш могат да се използват, професор Клопчевска обясни, че могат да се използват буквално във всяка индустрия.
- От биоотпадъци можем да получим биоцимент, можем биогаз, биодизел, брикети за отопление... Миналата седмица представих Open City Laboratory и всички прототипи, които имаме, на един интересен "фестивал на кафето", където гражданите присъстват. Направихме много интересни играчки, които не са токсични за децата. Съвместно с фирма направихме нов вид текстил от субстрата на микрозелените, където се произвеждат, тъй като бяха изхвърлени. Така че всичко, което е остатък от индустрията, тоест всичко, което генерираме, от хотели, ресторанти, кафенета, предприятия, който генерира, има възможност да носи отпадъците в Отворената градска лаборатория – казва Клопчевска.
Молекулярната гастрономия, или изкуството да се проектира храна, е нещо, което е тенденция в цял свят и с помощта на уменията на проф. Клопчевска и нейните студенти го имаме и тук.
- Молекулярната гастрономия започна като една от концепциите на хранителните технологии, които трябва да се прилагат и да бъдат креативни. Това е някакъв вид дизайн на храна. Заедно със студентите започнахме работа и до момента имаме около 130 успешни събития за по-малки и по-големи реномирани компании в Македония. Най-интересното е, че виждате храната под различна форма. Например шопската салата я правим под формата на хайвер, това са малки перлички и я сервираме върху краставица. Това е буквално изкуство, приложна технология, хранителна наука. Всички тези техники се използват от известни готвачи по целия свят в ресторантьорското обслужване, а ние се придържаме към световните тенденции и отново ги доближаваме до гражданите, за да знаят какво означава – обяснява Клопчевска.
Останалата част от разговора с Жана Клопчевска можете да гледате на следния линк: