Трябва ли Ерин Брокович да се роди в Македония, за да започнем да дишаме чист въздух? След като за първи път у нас най-висшият върховен съд единодушно прие принципно правно становище, задължаващо държавата да осигури здравословна и чиста жизнена среда, гражданите имат право да съдят държавата пред Административния съд за замърсени въздух.
Това е голяма стъпка напред в нашия правен ред наравно със световния, казва той Безплатна преса адвокат Александър Годзо от адвокатска кантора "Годзо, Кичеец и Новаковски" от Охрид, вносители на инициативата.

– Трябва да отбележа, че идеята за оспорване на нашата правна система по този въпрос тръгна от Центъра за правни изследвания и анализи. Днес този въпрос се поставя не само у нас, но и по света и засяга едно ново поколение права, които се приравняват на основните човешки права и са обект на действие на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Европейският съд по правата на човека също се занимава с този въпрос, радвам се, че този дебат се отвори и тук. Радвам се, че Върховният съд направи законова крачка в полза на гражданите и съдебната система – казва Годжо.

С този момент, както казва Годжо, се поставят четири важни въпроса за по-нататъшния ход на административните съдилища.

- Македония е изпълнила почти всички международни задължения по прилагането на тези конвенции във вътрешния ни правен ред. Не казвам, че държавата ни не се интересува от здрава нация, всяка държава се грижи доколкото може, но въпросът е кога се заема да направи план за действие, да създаде система за измерване, а не го прави, тогава къде гражданинът може да търси правна защита. И с това решение на Върховния съд, което трябва да се приветства, се показа, че това ще бъде Административният съд – допълва той.

Това индивидуално или колективно право е?

– Върховният съд зае позицията, че това е индивидуално право. Ако трябва да се приеме стратегия за мониторинг на атмосферния въздух, ако в закона е предвидено тя да се приеме до 6 месеца след влизане в сила и тя не бъде приета, съдът ще може да реагира. В нашата съдебна система нямаме acciopopularis (колективен иск), онези дела като този на Ерин Брокович, ако един ищец може да накара ответника да плати обезщетение за всички, които не са се присъединили към делото или са се присъединили само чрез изявление. Ние нямаме akciopoularis, но на някакъв следващ етап от развитието на нашия закон се очаква да бъде въведен. У нас, ако някой съди държавата за мръсен въздух и спечели делото, държавата ще трябва да приложи каквото е обещала и автоматично ще важи за всички, erga omnes, ще има чист въздух за всички – обяснява Годжо.

Той подчертава, че този съдебен процес досега е бил много сложен поради важността да се установи строга граница между причинителя на вредата и увреденото лице (държавния орган).

– Доказателството не е никак лесно и просто. Преди е имало дела, заведени от граждани срещу държавните органи за чиста околна среда, но процесът е труден за доказване, задължение на ищеца е да докаже, че вредата е причинена от конкретно действие на конкретно лице, пряка връзка между увреденото лице и този, който е причинил вредата. Оттук нататък очакваме по-широко тълкуване и по-смели стъпки на съдилищата – казва събеседникът ни.

Здравето с пари не се купува, възниква въпросът как ще бъде обезщетен гражданинът, ако спечели делото.

– Има три вида обезщетение: удовлетворение, реституция и обезщетение. Понякога забравяме за удовлетворението като победа в съдебен процес. От самия факт, че в такъв случай се установява правото на гражданина, печелим всички. Освен това фактът, че този правен ред е готов за дебат по толкова големи въпроси, в крак със света, също е голям успех - каза Годжо.

Според Годжо системата за мониторинг и индивидуалната информираност и отговорност са ключовите фактори.

- Не всичко е тежест на държавата, необходимо е всеки да си свърши работата. Знаете ли, ако замърсявам въздуха и кажа, че дишам замърсен въздух, това е проблемът. Когато всички са загрижени за атмосферния въздух, тогава ще има някакво въздействие и системата за мониторинг е необходима - казва той.

В страна, която е сред най-замърсените в Европа, за опазване на околната среда са предвидени едва 0,8 процента от общия държавен бюджет за 2024 г. Освен това в Македония от 8 години не е приет Национален план за опазване на атмосферния въздух.