Скоростният път Страцин-Крива паланка вече е в експлоатация. Как действа? Какво означава това за жителите на Крива паланка, но и за местния туризъм? Как се живее сега в Крива паланка? Изнасят ли се младите или продължават живота си в родния град? Какво ще кажете за трансграничното сътрудничество? Тази сутрин в предаването Безплатна преса За всички тези въпроси разговаряме с бащата на общината, кмета на Крива паланка Сашко Митовски.

Кметът разказа, че в началото на тази година официално е пуснат в експлоатация скоростният път Страцин-Крива Паланка, чието строителство започна през 2018 г.

– Това е голям, сериозен проект, който е от особено значение в много аспекти за развитието на Крива паланка. Този скоростен път, свързващ страната със съседната ни държава България, ще повлияе сериозно на икономическото състояние и стокообмена на страната. За нас като малък град смятам, а и твърдя, че ще се отрази пряко на развитието на местната икономика и местния бизнес – казва Митовски.

Последното преброяване през 2021 г. показва, че Крива Паланка има население от 18.400 11.000 души. Но според кмета са около XNUMX XNUMX души.

– За съжаление емиграцията като световен проблем не е подмината и в Крива паланка. Младите хора търсят препитанието си и своя път извън града, но и извън държавата и смятам, че по някакъв начин това е нашето колективно поражение на всички, които са на обществено отговорни позиции, както от предишния период, така и в този период – казва Митовски.

Казва, че младите хора напускат заради цялостната атмосфера в страната.

– Те са жадни за качествен живот, живот различен от нашето ежедневие. Крива Паланка няма значителна местна икономика в момента, най-големият ни работодател е мината за преработка на олово и цинк „Тораница“, в която работят повече от 400 души и мога спокойно да кажа, че месечните приходи са солидни и по този начин мината е двигател на местната икономика – казва Митовски.

На въпрос има ли нощен живот и културен живот в неговата община, кметът казва, че за разлика от всички предишни години, сега той е на по-високо ниво.

– Това се дължи преди всичко на няколко ключови фактора. Всичко, което общината направи в миналото, чрез създаването на програмни мерки, направи Крива Паланка различна от всички други общини. Миналата година Крива паланка беше град на културата, с проведените над 160 културни събития. Споменавам това, защото смятам, че това, което правеше общината косвено повлия на цялостния културен живот на гражданите на Крива Паланка. Градът ни се превръща в малък град, който е разпознат с предлагането на ресторантьорство и кетъринг туризъм, като уикенд дестинация – казва Митовски.

Освен манастирския комплекс „Йоаким Осоговски” трябва да се отбележи и местността „Калин камен”, по чието урбанизиране общината работи интензивно през изминалия период. За трансграничното сътрудничество с България той казва, че политиката някак си е разделила Крива паланка и Кюстендил.

– По някакъв начин политиката повлия сериозно, въпреки че пак ще кажа, че според мен всичко е изкуствено режисирано, че реално не е така. Смятам, че ние като първите хора, заемащи такива отговорни позиции в граничните градове, аз и кметът на Кюстендил, сме се опитвали в миналото да отправим съвсем други послания, отправили сме реч на приятелството, реч на мира и смятам, че и в следващия период трябва да се движат нещата в тази посока – казва Митовски.