Около 64% ​​от младежите в страната са в депресия, 56% от младежите признават, че имат суицидни мисли, високо 66% никога не са се обръщали към училищен психолог, а 70% не могат финансово да си позволят психотерапия. Това са резултатите от анкетата, проведена в рамките на "Националната стратегия за психично здраве на младите хора 2024-2026 г.".

Няколко фактора допринасят за това, че процентът на негативните тенденции по отношение на психичното здраве сред младите хора нараства, казва "Свободна преса" Д-р Васка Митова, специалист психиатър в Университетска клиника по психиатрия.

- Родната статистика кореспондира и със световната статистика за психичното здраве на младите хора, тук имам предвид и младите хора в развитите страни, където 30% от младите страдат от някаква форма на тревожност. Млади хора от цял ​​свят викат за помощ – казва д-р Митова.

Липсата на психолози в училищата е един от водещите фактори за нарастване на процентите в негативна посока.

- Ако преди 20 години един психолог беше достатъчен в едно училище, днес не е така, трябва да се действа и в тази насока - каза тя.

Индивидуалната психотерапия не е достъпна за всеки, особено не за млад материално нестабилен човек, а от друга страна голям процент от децата се срамуват да отидат при психолога, за да споделят проблема. Държавните институции разполагат с професионални екипи от добри психолози, но този вариант е непознато поприще за Мади.

Лекарят насърчава децата да не се срамуват да казват, че имат проблем, но подчертава, че дори и да си наблюдател, не трябва да мълчиш за чуждото нещастие.

- Не си гадняр, ако кажеш на психолога или учителя, че приятелят ти е жертва на тормоз от връстници, напротив, героично е да спасяваш другите, като предпазваш някого от тормоз - подчертава събеседникът ни.

Д-р Митова подчертава, че е важно човек да се учи на емоционална регулация и саморегулация от ранна възраст. Това е социална отговорност и задача да работим върху това.

- Децата трябва да учат на емоциите от най-ранна възраст. В тази връзка родителите са длъжни да учат децата си вкъщи, а по-нататък детските градини и училищата трябва да ги образоват на емоционална регулация. Мисля, че нещата се раздвижиха от времето, когато бяхме деца и вървим в добра посока – казва д-р Митова.

Според нея днес твърде много се набляга на свободата на децата.

- Свободата е едната страна на медала, другата страна е отговорността. Опитвайки се да направим децата щастливи, пропускаме момента да ги направим отговорни.

Освен това докторът вижда проблем в общуването в социалните мрежи, където всичко е позволено и лошото не се наказва.

– Писмената комуникация е различна от директната комуникация. Когато говорим очи в очи, усещам реакцията ти, ако те обидя, това ме кара да се замисля, за да разбера, че греша и че границата е тук. Интернет няма граници в това отношение, всеки може да пише каквото си иска и да го унижава и обижда. Никой досега не е наказан за агресивно поведение в социалните мрежи и оттам идва кибертормозът, който се превръща в тормоз между връстници и в училище – каза Митова.

ВИДЕО ИНТЕРВЮ | Д-р Митова: Опитвайки се да направим децата щастливи, забравяме да ги направим отговорни