Новодошлият Вукосава Чопорда отпразнува стотния си рожден ден и преживя това, което рядко някой успява да направи – остави след себе си цял век красиви житейски събития, пише "Телеграф".

Заобиколена от близки и приятели, тя духна свещичките на тортата за стотния си рожден ден.

През последните години баба Вука (както я наричат ​​всички в старческия дом) обича да прекарва времето си на терасата и да пие кафе.

Всички я описват като спокоен и кротък човек. Социалният работник Йела Райкович посочва, че тази прекрасна жена е тиха, топла, нежна...

„Всички тези прекрасни качества. „Тя не знае какво е гняв, тя не знае какво е ярост“, твърди Райкович.

Някога е завършила Академията за изящни изкуства в Белград и прекарва целия си трудов живот в Нови Сад, в Художествената гимназия "Богдан Шупут". Нейни бивши ученици често й звънят и я питат за здравето.

„Казват, че била изключително строга учителка. Но тя беше справедлива и всички я обичаха“, добавя Райкович.

Нейният роднина Ратко Чопорда си спомня, че в младостта си, след като е завършила Академията, тя се е застъпвала за това да помага на другите да завършат образованието си. Той беше сред тях.

„Тя много искаше да постигнем, да научим, да постигнем нещо. Тя беше строга – когато нещо се прави, трябва да се прави както трябва. Когато учиш, трябва да учиш и то добре. Но за сметка на това беше много спокоен човек”, разказа неин близък.

Той също така казва, че тя винаги е била почтен човек, но че никога не е била нервна. Тя обаче беше много решителна и доказателство за тази черта на характера й беше случка отпреди осем години.

„Тогава тя беше на 92, а аз на 46. Онова лято беше много горещо и исках да й купя климатик. Тогава тя ме спря и каза: „Виж, ти си два пъти по-млад от мен. Щом ти кажа, че не искам климатик, значи не го искам и не ми трябва. Разбрахме ли се?“, каза Ратко.