Безплатна преса в подкрепа на старите занаяти от скопската чаршия. Чрез интервюта със занаятчиите той ще се опита да ги спаси от забрава, да запознае младите поколения с традицията, поддържана в чаршията от векове. Може би приносите ще бъдат стимул за един млад човек да избере занаят за своя бъдеща професия и така да продължи традицията. Това ще спаси магазините от окончателно затваряне.

Казим Матоши е обущар. Той работи в старата скопска чаршия повече от 50 години. Решил се на обущарския занаят заради по-малките си братя, които работели другаде. Казва, че вместо работници ги е направил собственици на магазина си. За ""Свободна преса" казва, че ръчно изработените обувки са трудни и отнемат време, те се правят по мярка точно за вашия крак. Наследник няма, казва, че тези, които искат ръчно изработени обувки, не купуват от тях, а от Италия.

- Занаятът е труден и бавно се губи. Той бавно се срива поради ниските цени на вносното, но и поради липсата на хора, никой не иска да работи, вносът е голям, Китай е проблем, носи се евтино, никой не вижда качеството - казва Матоши .

Началото му в този занаят е след гимназията.

- Имах двама братя, които работеха като обущари на друго място. Те бяха по-млади от мен и затова се върнах да работя за себе си. След това записах дизайн в Истанбул, получих сертификат след една година. От 1976 до 2000 г. е златно време за базара, за производството на обувки. Произвеждали сме най-различни видове обувки, не можеш да ги преброиш, всичко, което сме виждали, сме го копирали и изработвали. Няма номер - казва Матоши.

Производственият процес казва, че в началото е много трудно, първо се чертае обувката, прави се мостра. След това се избира кожата, крои се кожата, крои се хастара, шие се, монтира се. Казим обяснява, че обущарството е наука, изкуство.

- Няма нови поколения, няма защо да има. Един чифт обувки, които да направя сам, ще ми струва от 25 до 30 евро. Трябва да ги продам за 40 или 50 евро. Ако кажа 50 евро, клиентът ми казва, че ще купи 10 чифта от пазара. Но има и такива, които разбират какво е качество. Но и те не поръчват. Който знае какво е качество, отива в Гърция и Италия и купува от там.

Матоши казва, че кожата, с която работят, е висококачествена и издържа дълго време. Поради липсата на интерес тя вече не следва тенденциите, не произвежда, а само продава кожи.

- Стар съм, на 73 години съм. Имам наследници, но те не работят като обущари, имам син, пето дете, но той е студент и не иска да работи. Идвали булки и младоженци да правят обувки. Всеки търсеше нещо специално. Дойде двойка, търсеха сватбени обувки. Щяха да правят сватба в Охрид, тя иска обувки в стил Ал Капоне и Бони Клайд. Направихме ги разбира се. Любимият ми период в кариерата ми са осемдесетте, от 1980 до 2000 година. Имаше много работа, трябваше само желание да я имаш. Беше златно време за всички сделки - казва Матоши.

Матоши казва, че не би променил живота или професията си за нищо.

- Ако бях отново на 30-40 години, пак щях да съм обущар и ако можех да върна живота си назад, пак щях да бъда това, което съм - казва Казим.

Вижте процеса на изработка на ръчно изработени обувки и интервюто на нашата колежка Агнеса Чаволи тук: 

В петък очаквайте видео за най-новия шивач на мъжки костюм Celaidin Mani.