Кукленото представление "Роня, дъщерята на разбойника" на Театър за деца и младежи (ТДМ) от Скопие спечели четири важни награди на два театрални фестивала в Сърбия.

По този повод в "Сутрешна преса" разговаряхме с две актриси от пиесата, Матеа Янковска който играе главната роля на Роня, за което получава две международни награди и Анжела Димитрова. Двете млади, талантливи и обещаващи актриси, служители на ТДМ, разказаха за любовта си към професията, успехите си, но и за мечтите и целите си за бъдещи ангажименти и професионални проекти.

- Имам много несбъднати мечти. Моята цел всъщност е непрекъснато да мечтая, да не спирам и смятам, че това е задачата на всеки творец, да си поставя нови цели и никога да не губи любовта и страстта, които носи в изкуството. Искам постоянно да проучвам, да създавам и никога да не губя хъса си – казва Матеа.

- Мисля, че желанията се менят, имаме конкретни цели и искаме да правим колкото се може повече нови неща, нови преживявания, както в театъра, така и на кино. Така например кукленият театър и пиесата „Роня, дъщерята на разбойника“ са ново предизвикателство и нов отворен свят за мен, за който дори не съм си представяла преди. През цялото време има нови мечти, неосъществени, но и сбъднати за нас, като работа в Театъра за деца и младежи, сбъднати роли – каза Анджела.

Кукленото изкуство като неразделна техника на театралното изкуство не се изучава във Факултета по драматични изкуства у нас, но актьорите, които се занимават с тази специфична техника, се справят много успешно и заедно с Театъра за деца и младежи са печелили множество наши и международни награди и признания.

– Да овладееш кукленото изкуство наистина е много трудно. Работата с кукли изисква много труд, усилия и инвестиции и е жалко, че нямаме такава дисциплина във Факултета по драматични изкуства, поне като избираема. Ние в театъра се учехме от нулата, без предишен опит.

Аз специално, първата ми кукла беше в пиесата „Подрум“, изиграх ролята на пънкаря и останах като гръмнат. Не знаех как да го направя, дали изобщо ще се справя и дали ще постигна някакъв резултат. За щастие шоуто мина страхотно, но дойде ново шоу, тоест нова кукла и трябваше да започна отначало.

Това е техника, която се учи постоянно, защото всяка кукла е различна, има своя история и изисква различен подход, има кукла, която се води от един човек, но има кукла, която се води от много хора - обясни Матеа .

– Синхронът в кукленото изкуство е най-важен. Всички те трябва да са в синхрон и да дишат като едно, особено ако има кукла, която се движи от няколко души. Изисква много концентрация, отдаденост и много практика.

Моментът, в който си зад куклата, не си наясно как изглежда от другата страна, от страната на публиката, това е много различно от живия театър и момента, в който не знаеш дали това, което правиш е добро или не, това те кара да се чувстваш несигурен, сякаш нищо да не си. Затова е много важно, когато имаш колеги отстрани, които ще ти кажат, че това, което правиш, е добро и че изглежда страхотно – казва Анджела.

Матеа и Анджела се чувстват част от цялото, тоест екипът, на който се дължи успехът на този специален куклен спектакъл „Роня, дъщерята на разбойника“.

- Много съм щастлив и много горд със себе си и с целия отбор. Ние наистина вложихме много любов и много пот при създаването на пиесата и много се радвам, че публиката, т.е. журито видя всичко това и в края на деня го награди.

Всички много обичаме пиесата и мисля, че я играем с еднакъв хъс и ентусиазъм, независимо дали е в редовен репертоар или на фестивал. Успехът на пиесата не ни обвързва, той само ни дава мотивация да продължим със същото темпо – казва Матеа.

- Тайната на пиесата е колективната игра, всички играем един за друг, всички работим заедно. Цялото представление, всичко, което използваме, целият реквизит и сценография е от естествени материали и това го прави специален и красив – казва Анджела.

Повече от разговора с Матеа и Анджела можете да видите на следния линк: