Няма по-сериозна работа от хумора и сатирата и е много трудно да се напише хумор, който да оцелее във времето и да се хареса на повечето хора. Хубаво и полезно е всеки ден човек да се усмихва по 15 минути и да ходи по 30 минути.

- Хубаво е днес да си събеседник редом с много хумористи и сатирици.

Мислите на политиците.

- На всички, които се занимават с хумор или са забавни и хумористични. Тази година празнувам или отбелязвам 45 години от работата си като хуморист и сатирик в предаването. Лично аз много се гордея с този юбилей, който беше предимно хумор и сатира, а от изкуството си мога да живея като свободен артист. Интересна година за мен е 1978 г., когато се отвориха вратите, бях приет от публиката и благодарение на първите успешни представления реших да направя това, за което говорим днес. Това посочи хумористът Войце Китановски в предаването „Утрински печат” по Слободна телевизия.

За артиста е важно публиката да го обича и да го търси, а ако хумористът не е добър, всяка публика ще напусне шоуто.

- Началото ми е от времето, когато бях студент в Лесотехническия факултет, където редовно разказвам забавни текстове, вицове или вицове със съквартирантите и приятелите си и талантът ми за изпълнител излиза наяве. През този период в студентските общежития. редовно се подготвя културно-художествена програма "Синя вечер". В тези вечери участвах със собствени изпълнения и текстове по предложение на колеги, които слушаха моите изпълнения на определени вицове. Съвсем случайно така се случи първият анекдот с мен. А именно организаторите на онази Синя вечер ми казаха „купуваш си билет, за да влезеш, а ние ще те организираме да играеш” – отбеляза комикът Китановски.

Младостта е предимство при започване на кариера, а кариера с хумор и сатира е красив и опасен живот, защото не се знае кой ще се смее и на кого ще се смеят.

- Младостта ми е свързана с подражание на спортните коментатори от онова време като Младен Делич от Хърватия, Никола Солдатов и Ивко Панговски от Македония и музикалния водещ Джоко Георгиев. Публиката прие това и беше възхитена. Като държава имахме силно развит спорт и спортни резултати. Лично аз следях много спортни събития и особено забелязах пропуски на спортните коментатори. По този начин имах солиден репертоар, който се правеше като пиеса като представление, което изнасях пред публика. Изпълненията ми бяха на македонски и сърбохърватски език, което ми позволи да свиря в цяла тогавашна Югославия, заедно с други поп изпълнители и преди всичко певци, отбеляза хумористът Войце Китановски.

След разпадането на Югославия всичко се промени, както и хуморът.

-След 90-те години, за съжаление, всичко се промени. Първо, съжалявам, че държавата се разпадна по такъв начин с война и големи човешки загуби и материални щети. Ако вече трябваше да се разделяме, можеше да стане по друг начин и като в другите държави с мирно раздяла. Минаха много години, контактите бяха загубени и времето, което беше изчезнало, не можеше да бъде върнато. Дойдоха нови поколения, нови разбирания и всичко се промени с нови стилове в хумора – каза Войце Китановски.

Времето донесе нов вид хумор, но факт е, че има писатели, чиито произведения се четат и днес и когато се изпълняват, имат своя публика, въпреки че са писани преди 100 години.

- На тези, които са писали хумор преди 100 години, тоест в далечното минало, ги поздравявам и се гордея с това, защото в един момент те са били моето вдъхновение. Детските списания от 60-те години допринесоха за любовта ми към хумора, защото в тях първо прочетох вицове за деца. Лично аз много чета такива списания и се влюбих в писателя Бранко Копич заради текстовете, които бяха публикувани в тях. Qopич е писателят на моето детство, а Momo Kapor е писателят на моята младост. От македонските автори съм много благодарен за писанията на Иван Карадак и Бошко Смачоски, - отбеляза хумористът Войце Китановски

Хуморът е добро средство за добро и позитивно настроение на възрастните и особено на децата.

- Ходенето по 30 минути и смях по 15 минути на ден трябва да се прилага от всеки. Нямам амбиция да бъда съветник в Министерството на образованието, но искам да разкажа пример от богатия опит за отглеждане на деца в Израел. Учениците, които са посетили комедиен спектакъл и след това са се явили на тест по определен предмет, са показали 50% по-добри резултати в сравнение с тестовете, когато не са ходили на представление, - отбеляза комикът Войче Китановски.