Като дете не харесвах игрите, в които се казваше война, но забравих в пожеланията си да пожелая мир, пише в най-новата си стихосбирка македонската поетеса Снежана Стойчевска, която днес беше гост в "Утрински печат". "Празно пространство".

- Сега страхът е по-реален, защото сякаш вече влизаме в третата световна война. Първо беше пандемията от covid-19, а след това енергийната криза, сякаш постоянно преминаваме от криза в криза и светът се движи по нежелания път. Усещането за общо благо е все по-малко и все повече е борбата за суетата, в която само едно натискане на бутона може да означава края на света – казва Стойчевска.

В стихотворението „Skopje grade moj mil“ тя описва магнетичното привличане на родния бранш, въпреки че е наясно, че все повече хора от Скопие, както и от други градове на Република Македония, бързо се изселват.

- Скопие има нужда от култура. Градът диша най-вече чрез културни събития. И цялата култура не трябва да се концентрира в столицата, защото тогава другите градове ще се фокусират изцяло върху Скопие – добавя Стойчевска.

Вижте цялото интервю с поета на следния линк: