Пет дни след маратонските преговори в Охрид и постигането на устно споразумение, сръбският президент Александър Вучич се бори да покаже, че не е подписал нищо и няма задължение да прилага Анекса за прилагане, постигнат с косовския премиер Албин Курти чрез посредничество на Европейския съюз. Досега е получила ясни сигнали и от Брюксел, и от Вашингтон, че е приела Охридското споразумение и трябва да прилага разпоредбите му.

- Създава се объркване, което по същество не съществува. Според всички тълкувания на експерти по международно право и различните виенски конвенции, устната дума на президента, премиера, а понякога и на дипломационния ръководител е толкова обвързваща за страната, колкото и подписаният документ. Тъй като президентът Вучил и премиерът Курти и в Брюксел, и в Охрид се съгласиха, в Брюксел с широкия план на ЕС, в Охрид с Анекса, който говори точно за прилагането на споразумението, тъй като това устно споразумение съществува, всичко това е валидно и правно обвързващи и всички ясно знаят това, казва сръбският журналист и колумнист на "Слободен печат" Бошко Якшич в анализа в предаването "Утрински печат".

Според Якшич объркването, което се създава, се дължи на натиска върху президента Вучич от опозицията, която го обвинява, че е предал Косово и капитулира.

- Това, че няма подпис, не променя нещата, договореното си е договорено и няма отклонения от него. В крайна сметка това, което ми се струва добро в това споразумение е, че предвижда и наказателни мерки. Този, който не изпълни договора по предвидения начин, ще бъде санкциониран. Този, който го прилага, ще бъде възнаграден чрез ускоряване на процеса на европейска интеграция. И е новост, че за разлика от предишния период Сърбия и Косово се наблюдават отделно. Съответно всеки може да избере с каква ефективност да работи и дотам ще върви по-бързо към ЕС. Така че вече няма пакетно споразумение, както съществуваше досега, казва Якшич.

В Охридското споразумение няма нищо, което да е лесно или безболезнено за прилагане и от двете страни.

-Според прогнозата, първото нещо, което трябва да започне с изпълнението, е Общността на сръбските общини (CMU). Става въпрос за 4 общини в северно Косово, в които мнозинството са сърби и шест общини на юг от река Ибър, където сърбите също са мнозинство. Доскоро това беше червената линия на премиера Курти, който отказа да изпълни този план, който беше договорен с Брюкселското споразумение преди точно 10 години. За него това е много болезнено нещо, но международните преговарящи искат от Прищина незабавно да започне прилагането на ЗСО, а междувременно няма повече поле за маневриране и още по-малко време за решаване на нещата. Едно е ясно, че международните посредници от Запада бързат много повече от преките участници в тези преговори, които досега показаха, че поради лични политически цели често са готови да протакат, да предизвикват инциденти и реално да подкрепят статута кво кво. Това време отмина и затова се говори за исторически шанс за Западните Балкани да се отърват от най-големия си проблем, казва Якшич.

Вчера премиерът на Косово Албин Курти написа в Туитър, че сръбският президент е „отхвърлил щедрото му предложение за самоуправление за косовските сърби“ чрез модела на Общността, който той би съставил и предложил, и попита „Той д-р Не или г-н. Njet?" Значи знаем, че той не е лекар, написа Курти.

- Все още не се знае точно по какъв модел ще се прави ЗСО. В Европа има 15 модела, които се занимават със самоуправлението на малцинствата, ако той бъде одобрен, остава да се види кога ще започне тази техническа фаза на преговорите по този въпрос. Беше договорена рамка, това, което може да се каже, е, че това е отстъпка за Белград, защо исканията на премиера Курти, че Общността трябва да бъде в съответствие с конституцията на Косово и закона, приет в Прищина, не бяха приети. Така че всичко това беше отхвърлено и ситуацията, поискана от президента Вучич, всъщност беше приета. Сега този натиск е насочен повече към Прищина и по-малко към Белград. Белград ще влезе в дневния ред и по някои други въпроси от европейския план и това е член 4, който гласи, че Сърбия няма да пречи на членството на Косово в международни организации, включително ООН, обяснява Якшич.

Вучич все още твърди, че се придържа към двете си червени линии, че няма да има взаимно признаване между Сърбия и Косово, което никой не иска, а второто е, че няма да позволи място на Косово в ООН, което е предвидено в споразумението и тук също има объркване и противоречие, което според мен само насърчава Вучич за вътрешно споразумение за заглушаване на онези гласове на протест, идващи от различни страни в Сърбия, предимно от антиевропейски, проруски и националистическа десница, казва Якшич.

Вижте целия разговор с журналиста Бошко Якшич във видеото: