За да има развитие и растеж на едно общество, е необходимо да се развива здравеопазване, образование и социална политика, а развитието на индустрията е основно и необходимо условие. Македония е средно развита страна и с политиката за развитие на технологични индустриални зони за развитие (TIZ) има шанс да подобри качеството на живот на своите граждани, да промени структурата на служителите в публичния и частния сектор, да спечели знания и технологии и да се намали темпото на хората, напускащи страната.

- Македония е в групата на средно развитите страни и нашата цел е да направим растежа, който се случва още по-интензивен, от една страна виждаме и развитието в растежа на области като образование, култура и социална политика с една дума , цивилизационно да напредваме, от друга страна. Нашата цел или стремеж е това, което трябва да достигнем средната стойност за целия ЕС. В един период нямаше развитие в страната или почти стагнираше така, че други напредваха, а ние автоматично се върнахме назад. Днес виждаме, че вървим добре и правилно. Според моя подход това, което е слабост, може да се превърне в предимство. А именно, често ме питат какво може да предложи Македония като малка страна? Отговорът е: това, че сме малки, от друга страна, ни прави по-гъвкави. Една ситуация е актуална тези дни и тя завърши положително за нас, когато бяхме в конкуренция със Сърбия и Хърватия, взехме за партньор голямата тайванска компания Jageo. Това е гигантска компания в електрониката. Процесът продължи една година в период, в който трябва постоянно да изтъкваме предимствата си пред другите страни. В крайна сметка във възприятието на бъдещия ни партньор сме успели да представим слабостите си като добри, а добрите да бъдат подчертани значително. Например, факт е, че членството ни в НАТО е голямо предимство пред Сърбия, както и нашата сигурност и стабилност в региона. Това посочи директорът на Дирекцията за технологични индустриални зони за развитие - TIRZ Йован Деспотовски в предаването "Сутрешна преса" на Слободна телевизия.

Очевидно е, че членството на Македония в НАТО в дългосрочен план влияе и допринася за подобряване на развитието на страната, преди всичко в икономиката, а след това и в други области. Чуждите компании осъзнават, че сигурността и стабилността на страната е предпоставка за инвестиране на собствения им капитал, а членството в НАТО за страната е предимство пред друга държава, която не е членка на Алианса. След промяната в статута на държавата в тази област, политиците промениха и риториката си, когато се застъпват за навлизането на чужд капитал. А именно в предишния период политиците често казваха, че Македония има евтина и образована работна ръка и това трябва да е най-голямото ни предимство.

- Никога не са чували такова изказване от мен. Искам да кажа, че съм отговорен човек към тези, които ме назначиха и към тези, за които работя. Преди 15 години, когато нивото на безработица беше около 25%, може би е имало някакво икономическо оправдание да се поканят компании, които са трудоемки, което означава, че генерират малка добавена стойност, но въпреки това плащат заплата. Това време обаче отдавна отмина и сега говорим за едноцифрена безработица. Фирмите имат реална нужда от работна ръка и въпросът е реално каква е безработицата в момента. Трябва да окажем положителен натиск върху компаниите, като например ползвателите на зони, да повишат заплатите. В началото на мандата си заявих, че заплатите са ниски и това положение трябва да се промени. Миналата година в бюджета са записани 3,5 милиарда денара от зоните, а държавата е платила около 800 милиона денара. Това, което даваме като подкрепа на фирмите в зоните, се връща значително в бюджета. Тенденцията за растеж в зоните продължава и очакваме 500 нови работни места. Сключихме договори за наемане на 5000 души в следващите 5 години. Броят на служителите е характерен и това означава, че половината от македонския износ се генерира от тези 17 хиляди служители в зоните. Това, което е налично в зоните като технология, генерира значителен обем дейности - посочи Йован Деспотовски, директор на TIRZ.

Вижте целия разговор с директора на ТИРЗ Йован Деспотовски във видеото: