През последните години се говори основно за дела, които се водят в съдилищата, които са свързани със свободата на изразяване, свободата на словото, след това за производства, в които се съдят журналисти за клевета и обида и други подобни казуси.

- Степента на свободата на изразяване като правен въпрос може да се разглежда чрез определени статистически данни, които са обработени от една от най-релевантните международни организации, която класира страните според реализацията на степента на свобода във всяка от тях. Говорим за организация, чието име е Репортери без граници и чиято оценка, чрез така наречения индекс на свободата на изразяване, дава картина на ситуацията в 180 страни по света. Най-лошото класиране на Македония в тази класация беше през 2014 г., когато беше 123-та, а в близките „обкръжения“ бяхме в компанията на Афганистан. За сравнение, през 2007 г. Македония е класирана на 36-то място, което я поставя в компанията на европейските страни с висок индекс на свобода и по-добре позиционирана от всички източноевропейски страни. Сега или през 2022 г. Македония е на 57-мо място, докато България е на 91-во място, а Гърция е на 108-мо място, което само засилва позицията ни спрямо страните от региона като изключително положителни, когато става въпрос за индекса на степента на свобода. Според мен много фактори повлияха на този положителен имидж и отлична позиция на държавата в сравнение с други страни по света, като например декриминализирането на обидата и клеветата и това престъпление от наказателно дело стана гражданско дело, увеличаването на медиите свобода и права, безопасността на журналистите. Това каза в гостуването си в предаването „Утрински печат” адвокат Иван Брешковски.

Можем да говорим за поведението на онлайн медиите от правна гледна точка и вече има примери в Македония, за които съдилищата стават компетентни.

- С изменението на Закона за медиите този вид медии бяха заличени от списъка на медиите и това даде възможност на съдилищата да се ръководят от закона, че те не са медии, а лицата, които са работили в тях, не са били считани за журналисти. Това тълкуване на закона даде възможност на съдилищата да не третират закононарушението от тяхна страна, тоест отхвърлиха делата срещу тях и че не носят отговорност. Нашата цел е родните съдилища да прилагат практиката на Международния съд по правата на човека в Страсбург, която е задължителна за съдилищата, от една страна, и очаквам новите съдии и прокурори, с придобиването на обучение в Академията. за съдиите и прокурорите, да практикуват много повече тази практика, от друга страна. Според международните правни институции оценката е, че онлайн медиите са медии и се подчиняват на правните норми, които регулират тази сфера, отбеляза адвокат Иван Брешковски.

В Македония се наблюдава практика на нападения срещу журналисти, като жертви са особено жени журналисти. Необходимо е да се анализира безопасността на журналистите като обща ситуация, като в същото време е необходима специална защита срещу атаки срещу журналистки.

- Работих върху анализ на атаките срещу журналисти от 2017 до 2022 г., като специално наблегнах на атаките срещу журналистки. Атаките са изключително онлайн и се определят като реч на омразата, обиди, заплахи, като основно жертвите са журналистки. Те са двойно дискриминирани по пол и по професия, т.е. работа. Журналистите работеха предимно по теми от обществен интерес и очевидно провокираха някои хора с писането си. Мога обаче да отбележа, че някои от тези лица, които не можем да идентифицираме, публикуваха съдържание във фейсбук профилите си, без да осъзнават, че извършват престъпление. Онлайн нападателите са станали сложни и не е лесно за правоприлагащите органи да определят кои са тези лица, казва адвокатът.

Ново явление в Македония е така нареченият процес SLAPP (Strategic Lawsuit Against Public Participation).

- С пряка заплаха, обикновено физическа и насилствена, или със заплаха чрез съдебен процес физическо или юридическо лице в ролята на ищец иска да попречи на публикацията на журналисти, когато е застрашен общественият интерес. Според някои теоретици това е форма на натиск върху журналистите чрез политически, финансови и психологически средства, за да се разубеди журналистът от намерението да не пише по определена тема. Отнема време, за да се определи колко инерция може да набере това явление в посока на възпрепятстване на достъпа до истината, която журналистите разследват – посочи Иван Брешковски, адвокат от Скопие.

Вижте цялото интервю с Иван Брешковски във видеото: