При атака на турски дрон 11 цивилни, включително шест деца, бяха убити в район, контролиран от кюрдите в Северна Сирия, съобщи Сирийската обсерватория за правата на човека.

Атаката беше извършена ден след като водените от ислямисти бунтовници свалиха президента Башар ал-Асад в светкавична офанзива.

Боевете избухнаха в събота в Манбидж, контролиран от кюрдите град близо до сирийско-турската граница, между бунтовнически групи, едната подкрепяна от САЩ, а другата от Турция.

Най-малко 22 членове на подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили (SDF) са били убити в Манбидж и околностите му, а други 40 са ранени, съобщи кюрдската групировка, цитирана от западни медии.

Сблъсъците предшестваха среща в неделя между министъра на отбраната Лойд Дж. Остин и неговият турски колега, министърът на отбраната Яшар Гюлер, пише New York Times.

„Протурските фракции (SNA)... превзеха големи райони на град Манбидж в Източен Алепо след ожесточени сблъсъци с Военния съвет в Манбидж“, каза Обсерваторията.

Съветът е свързан със Сирийските демократични сили, де факто армията на полуавтономната кюрдска администрация, която контролира голяма част от Североизточна Сирия.

По-рано този месец Обсерваторията каза, че протурските бойци са превзели стратегическия северен град Тал Рифат от кюрдските сили, успоредно с голяма бунтовническа офанзива срещу режима на Асад.

Турските сили и техните пълномощници контролират части от територия в Северна Сирия от 2016 г., когато започнаха да атакуват кюрдски бойци, които свързват с група, която води десетилетна война срещу турската държава.

Анкара гледа на сирийските кюрдски отряди за защита на народа (YPG) като на разклонение на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) в Турция.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплаши с нова сухопътна инвазия, за да поеме контрол над три контролирани от кюрдите района в Северна Сирия, включително Тал Рифат.

Турция заяви в неделя, че иска да помогне за "гарантиране на сигурността" в Сирия след падането на Асад и ще работи, за да попречи на кюрдските сили да разширят влиянието си в Сирия. Анкара се противопоставя на всякакво разпадане на Сирия, включително на кюрдската автономия.

Командирът на кюрдските сили в Сирия приветства "историческите" моменти от падането на "авторитарния режим" на Башар Асад в неделя.
„В Сирия изживяваме исторически моменти, тъй като сме свидетели на падането на авторитарния режим в Дамаск“, каза пред Telegram Мазлум Абди, който ръководи Сирийските демократични сили, които контролират части от Североизточна Сирия.
Кюрдското малцинство в Сирия, което създаде полуавтономна администрация в североизточна Сирия, беше изключено от предишните кръгове на преговорите между правителството и опозицията в Женева под егидата на ООН.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза, че Турция може да започне нова офанзива в Северна Сирия, за да създаде нови безопасни зони по границата си, след като каза в петък, че ще обсъди с новоизбрания президент Доналд Тръмп възможно изтегляне на оставащите американски войски от Сирия.

Турция и нейните паравоенни сили в Сирия „искат да се възползват от настоящия хаос, за да прекроят картата в полза на Турция“, съобщава New York Times оценка на вътрешни лица.

„Те използват загрижеността на Дамаск с други въпроси, за да продължат да разширяват влиянието си в това време на хаос и да подкопаят кюрдите в Сирия, за да гарантират, че тяхната сила е отслабена“, съобщава New York Times.

Вакуумът във властта, създаден от падането на Асад, предоставя възможност на Турция да увеличи своята власт и влияние в Сирия като цяло, но особено по границата.

Между другото, бащата на Башар ал-Асад, Хафез ал-Асад, който управляваше Сирия от 1970 до 2000 г., даде подслон на турските кюрдски бойци от Кюрдската работническа партия (ПКК) в продължение на няколко години.

Тази помощ обаче имаше за цел да затрудни положението на Турция, а не заради някакви симпатии на Дамаск към кюрдите.

В гражданската война в Сирия през 2011 г. кюрдите не застанаха на страната на режима на Асад, нито подкрепиха опозицията, която смятаха за противник на кюрдската автономия, както тогавашните власти в Дамаск също бяха противници.

Тъй като някои сирийски бунтовници ставаха все по-ислямистки ориентирани, сирийските кюрди бяха все по-загрижени.

Въпреки че сирийските кюрди са предимно мюсюлмани сунити, те са по-основни в религиозните си вярвания от ислямистките фракции, като най-войнствените сред тях са светските поддръжници на Партията на демократичния съюз (PID), която споделя един вид утопична комунистическа идеология с Кюрдска работническа партия (ПКК).

Допълнителен проблем са различните интереси на САЩ и Турция в Сирия.

Турция и Съединените щати са членки на НАТО и заедно отпразнуваха свалянето на сирийския диктатор Башар ал-Асад, но интересите им се разминават по отношение на подкрепата за кюрдите в Северна Сирия, далеч от столицата Дамаск.

Кюрдите са ключов партньор на САЩ в борбата срещу Ислямска държава, ислямистка групировка, която превзе големи части от територия в началото на гражданската война в Сирия през 2011 г.

Сега кюрдите контролират голяма част от Североизточна Сирия под автономна гражданска администрация. Около 900 американски войници са разположени в Сирия, за да подкрепят кюрдските сили, въпреки че няколко хиляди бяха изтеглени към края на първия мандат на Тръмп.

В Сирия има около два милиона кюрди или десет процента от населението на страната. Те говорят кюрдски (кириманджийски диалект), но повечето говорят и арабски и много кюрди поне частично са се асимилирали в арабското общество.

Повечето са мюсюлмани сунити. Около една трета от тях живеят в подножието на планината Таурус северно от Алепо и същият брой по турската граница в Джазира.

Други десет процента от тях са разположени близо до Джарабулус североизточно от Алепо и 10-15 процента в Хая ал-Акрад (кюрдския квартал) в покрайнините на Дамаск.

Кюрдите са етническа малцинствена група без официална държава. Преди Първата световна война кюрдите водят номадски начин на живот до разпадането на Османската империя, след което попадат в няколко новосъздадени държави.

Днес има около 25-30 милиона кюрди, повечето от които живеят в регион, който се простира в части от Турция, Ирак, Иран, Сирия и Армения.