След четири години относителен мир, гражданската война в Сирия отново навлезе в нова и несигурна фаза. Опозиционните сили, водени от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), започнаха мащабна офанзива срещу Алепо, вторият по големина град в страната и символ на стратегически и политически контрол на режима на Башар Асад.

Офанзивата идва в момент, когато международните актьори определят ролите си в региона, докато Иран, Русия и Турция се опитват да определят своите позиции и сфери на интереси в новото геополитическо пренареждане.

Операция Refusal Aggression започна на 27 ноември, същия ден, когато беше постигнато споразумение за прекратяване на огъня между Израел и съюзника на Иран Хизбула в съседен Ливан. За рекордно време бунтовническите сили превзеха десетки селища и стратегически важната база, известна като '46. полк", приближавайки Алепо само на пет километра.

В първите часове на офанзивата летище Ал-Найраб близо до Алепо беше унищожено, докато войници от редовната сирийска армия бяха пленени и големи военни арсенали, включително оръжия и оборудване на иранските милиции, бяха иззети.

Само за три дни бунтовниците пробиха отбранителните линии, навлязоха в западните квартали на Алепо и превзеха контрола над военен изследователски център в покрайнините на града след интензивни сблъсъци с войските на режима и иранските съюзници. HTS публикува кадри на своите бойци в Алепо, докато силите на режима потвърдиха, че се борят с „мащабна терористична атака“, използвайки тежки оръжия и дронове.

Вторият по големина град в Сирия, Алепо, бившата икономическа столица на Сирия, има огромно символично и стратегическо значение. По време на по-ранните етапи на войната градът беше сцена на някои от най-кървавите битки, включително продължила месеци обсада през 2016 г., когато силите на Асад, подкрепени от руски самолети, успяха да превземат града от опозиционните сили. Загубата на Алепо сега би била огромен удар за Асад и неговите съюзници, тъй като би показала слабостта на режима при защитата на ключови територии.

Режимът на Башар Асад е изправен пред сериозни предизвикателства. Въпреки подкрепата на Русия и Иран, силите на режима не бяха подготвени за толкова масирана и координирана офанзива. Предвид тежките загуби, включително смъртта на висшия ирански командир Киумарс Пурхашеми, режимът е изправен пред криза на много фронтове.

Русия има две военни бази в Сирия, военноморската база в Тартус и военновъздушната база в Хмеймим в Латакия, и е единственият излаз на Русия към топлото море. Във военноморската база в Тартус руският флот разполага с 11 военни кораба, включително атомни подводници, което само показва геостратегическото значение на Сирия.

HTS е сунитска салафитска политическа и военна организация с крепост в района на Идлиб в Северозападна Сирия, която предприе нахлуване в Алепо и неговите околности през последните няколко дни:https://t.co/BQDcXXVqcm

- Информационен център Rojava (@RojavaIC) Ноември 30, 2024

Русия започна серия от интензивни въздушни удари по Идлиб и позиции на опозицията в Северозападна Сирия. Според докладите те са извършили повече от 20 удара срещу цивилни райони, докато самолетите са насочени към складове с оръжия и бойни позиции на бунтовниците. Руската авиация обаче не успя да попречи на опозицията да завземе ключови територии.

Иран, ключовият съюзник на Асад, е изправен пред допълнителен натиск от конфликта с Израел и загубите на Хизбула в Ливан. Иранските милиции, действащи в Сирия, са изправени пред спад на морала, след като загубиха няколко ключови командири по време на боевете край Алепо.

Офанзивата в Алепо има далечни геополитически последици. Русия е принудена да премести фокуса си от Украйна към Сирия, докато Иран се опитва да запази влиянието си в региона въпреки загубите. Турция използва момента, за да засили позициите си, докато западните сили, включително САЩ и ЕС, остават до голяма степен пасивни.

Експертите посочват, че конфликтите в Сирия могат да окажат косвено влияние върху войната в Украйна, тъй като Русия трябва да пренасочи ресурси към Близкия изток. Това отваря пространство за украинските военни да оказват натиск върху руските сили на други фронтове.

Сирия се намира в ключов момент от съвременната си история. Офанзивата в Алепо не е просто локален конфликт, а отразява по-широки регионални и глобални процеси. Докато опозиционните сили показват способността да се противопоставят на режима в ключови области, Асад е изправен пред криза на легитимността и липса на военен капацитет за защита на стратегически важни територии.

Бъдещето на Сирия зависи от способността на международната общност да намери устойчиво политическо решение. Дотогава конфликтът ще продължи да определя съдбата на милиони хора и баланса на силите в Близкия изток.