Въпреки че ще влезе в Овалния кабинет на Белия дом след два месеца и половина, вече започнаха анализите дали Доналд Тръмп може да изпълни предизборните си обещания и да донесе мир на Украйна и Близкия изток.

„Съветниците на Доналд Тръмп предлагат замразяване на войната по фронтовата линия, консолидиране на окупираните територии за Русия, демилитаризирана зона и 20-годишно замразяване на интеграцията на Киев в НАТО“, съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на източници, близки до екипа на Тръмп.

Така съветниците на Тръмп безусловно препоръчват замразяване на конфликта, предаване на приблизително 20 процента от територията на Украйна на Русия и „временно спиране“ на опитите на Киев да се присъедини към НАТО.

Има и вариант, при който Украйна да обещае да не се опитва да влезе в НАТО поне 20 години, а в замяна САЩ да продължат да я снабдяват с оръжие.

Също така, след замразяването на фронтовата линия, се предлага създаването на демилитаризирана зона с дължина около 1.200 километра между войските на Украйна и Руската федерация. Все още не е ясно кой ще го контролира, но се обмисля възможността за разполагане на мироопазващи сили без участието на американски войски и всякакви финансирани от тях структури, включително ООН.

„Можем да осигурим обучение и друга подкрепа, но трябва да има присъствие на европейски войски на място.“ Няма да изпращаме американци да пазят мира в Украйна и нямаме намерение повече да плащаме. Нека поляците, германците, британците и французите го направят“, каза член на екипа на Тръмп.

Влиятелният украински портал Страна заключи, че ако САЩ искат да прекратят войната по съществуващата фронтова линия, има 80 процента гаранция, че това ще се случи. Нито украинските власти, нито Европа ще могат да се противопоставят на волята на Вашингтон, защото Украйна е напълно зависима от помощта на Вашингтон и не е в състояние да настоява за невъзможни условия.

А за Русия, ако забави този процес, САЩ биха могли да се опитат да й повлияят чрез Китай и други страни от Глобалния Юг, които са заинтересовани от прекратяване на войната възможно най-бързо.

В Републиканската партия обаче има силно военно течение, което се застъпва за продължаване на твърдата политика спрямо Русия.

Става дума за група, свързана с военно-промишления комплекс на САЩ, както и с петролния и газовия бизнес, които пряко печелят от войната в Украйна.

Тази група ще се опита да убеди Тръмп, че войната е била „добро нещо“, защото е позволила на американците да завладеят европейския пазар на петрол и газ, изтласквайки руснаците.

Освен това войната в Украйна обвързва Европа със САЩ, правейки ЕС зависим от гаранциите за отбрана на САЩ. В същото време отслабва двата основни икономически конкурента на Америка: Европа (поради разрушаването на връзките с Руската федерация) и Китай (поради факта, че сега за американците е по-лесно да налагат търговски ограничения срещу Китай в ЕС ).

Но ако Тръмп настоява за мирна инициатива, Владимир Путин няма да отхвърли неговите предложения, ако дойдат, а ще влезе в преговори за постигане на най-добрите условия за прекратяване на огъня за Руската федерация.

В крайна сметка прекратяването на войната при запазване на руския контрол над обширните окупирани територии на Украйна всъщност би било голяма победа за Русия, особено като се има предвид, че нещата можеха да завършат много по-зле за нея, казват анализатори.

По отношение на спирането на войната в Близкия изток планът на Тръмп за Израел и Палестина вероятно ще бъде изпълнен преди встъпването му в длъжност на 20 януари 2025 г.

Според предишни съобщения Тръмп планира да поиска от израелския премиер Бенямин Нетаняху да обяви победа над Хамас и Хизбула и след това да постигне споразумение.

Си Ен Ен цитира служителя на Палестинската национална инициатива Мустафа Баргути, който казва, че също смята, че Тръмп „няма да толерира войни, каквито се случват“ и че „Нетаняху ще се изправи срещу много по-твърд президент, отколкото е свикнал“.

Баргути обаче добави, че това няма да се промени много за палестинците, „защото и двете администрации са напълно предубедени към Израел“ и че има опасения, че Тръмп ще позволи на Израел да анексира части от Западния бряг, което би означавало „края на две държави“.

Поне две от решенията на Тръмп обаче са катастрофални. По време на първия си мандат Тръмп призна Ерусалим за столица на Израел, въпреки че източната част е предназначена да бъде столица на палестинската държава, и противно на международното право, той също призна израелския суверенитет над Голанските възвишения, които не са признати .от Европейския съюз.

В световен мащаб още по-тежък проблем беше предизвикан от решението му през 2018 г., когато той изтегли Америка от ядреното споразумение с Иран, което беше сключено в края на 2015 г. след повече от дванадесет години международни преговори. Той беше уверен, че може да договори "по-добра сделка" от своя предшественик Барак Обама. Но неговата политика на „максимален натиск“ върху Иран беше неуспешна: година след като САЩ се оттеглиха от споразумението, Иран също започна постепенно да се оттегля от задълженията си по споразумението. Днес страната е по-близо от всякога до създаването на ядрена бомба и в тясна прегръдка с Русия.