Президентът на Южна Корея шокира страната във вторник вечерта, когато от нищото обяви извънредно положение, първото от почти 50 години.

Радикалното решение на Jun Suk-yeol, обявено в късно вечерно телевизионно предаване, цитира като причини „антидържавни сили“ и заплахата от Северна Корея, но скоро стана ясно, че то не е водено от външни заплахи, а от собствените му отчаяни политически проблеми.

Това обаче накара хиляди да се съберат в парламента в знак на протест, тъй като опозиционните депутати се втурнаха там, за да проведат извънредно гласуване за отмяна на мярката.

Победен, Йол се появи часове по-късно, за да приеме гласуването на парламента и да отмени извънредното положение. Сега той е изправен пред възможността за импийчмънт и дори изключване от собствената си партия.

Сега той също е изправен пред импийчмънт на президентството си, след като днес шест опозиционни партии в Южна Корея внесоха законопроект за импийчмънт.

Според конституцията на Южна Корея импийчмънтът трябва да бъде предложен от мнозинството в парламента и одобрен от две трети от всички депутати.

След това предложението ще отиде в Конституционния съд, един от най-висшите съдилища в Южна Корея, заедно с Върховния съд. Според конституцията най-малко шестима съдии трябва да се съгласят, за да се пристъпи към импийчмънт.

Съгласно конституцията на Южна Корея, президентът ще бъде отстранен от изпълнение на задълженията си по време на процеса до приключване на процедурата по импийчмънт.

Иначе южнокорейският президент се е държал дълго време като президент под обсада, отбелязват наблюдатели. В реч във вторник вечерта той разказа за опитите на политическата опозиция да подкопае неговото правителство, преди да каже, че обявява военно положение, за да "както се изрази, да унищожи антидържавните сили, които сеят хаос".

Той всъщност се опита да спаси политическата си съдба с въвеждането на военно положение.

Йон беше избран на поста през май 2022 г. като твърд консерватор, но беше без пълна политическа власт като президент от април, когато опозицията спечели общите избори в страната.

Оттогава правителството му не успя да приеме законите, които искаше, и беше сведено до налагане на вето върху законите, приети от либералната опозиция.

Той също така се изправи пред спад в рейтинга си на одобрение, който се движи около ниските 17 процента, тъй като беше замесен в няколко корупционни скандала, включително предполагаемата манипулация на фондовия пазар на съпругата му.

Миналия месец той беше принуден да се извини по националната телевизия, като каза, че създава офис, който да контролира задълженията на първата дама, но изключи по-широко разследване, за което призоваха опозиционните партии.

След това тази седмица опозицията предложи съкращения на големия бюджетен законопроект на правителството – който не може да бъде наложен на вето.

В същото време опозицията също започна процедура по импийчмънт срещу членове на правителството и няколко висши прокурори, включително ръководителя на правителствената агенция за одит, за това, че не са разследвали борсовата дейност на съпругата му.

Оттам вероятно е и опитът му да въведе извънредно положение в страната, когато гражданските власти се смятат за неспособни да функционират.

За последен път Южна Корея обяви извънредно положение през 1979 г., когато дългогодишният военен диктатор на страната Пак Чунг Хи беше убит при преврат.

Такава мярка не е въвеждана в страната, откакто стана парламентарна демокрация през 1987 г.

Според южнокорейските закони правителството трябва да отмени военното положение, ако мнозинството в парламента поиска това при гласуване. Същият закон забранява на военното командване да арестува депутати. Не е ясно какво се случва сега и какви ще са последствията за Ion.

Засега е обявен импийчмънт на Йон като президент, тоест две трети от депутатите в 300-членното Народно събрание трябва да гласуват за импийчмънт - поне 201 гласа.

След като импийчмънтът бъде одобрен, се провежда процес пред Конституционния съд - деветчленният съвет, който контролира държавните служби в Южна Корея. Ако шестима членове на съда гласуват в подкрепа на импийчмънта, президентът се отстранява от длъжност.

Ако това се случи, това няма да е първият път, когато южнокорейски президент е импийчмънт. Преди осем години, т.е. през 2016 г., тогавашният президент бе освободена от длъжност, след като беше обвинена, че е помагала на свой приятел в изнудване. През 2004 г. вторият президент беше отстранен и отстранен за два месеца. По-късно Конституционният съд го възстанови.

Каквато и да е съдбата на сегашния президент Юн, мнозина са съгласни, че неговото безразсъдно действие вчера може да бъде по-вредно за репутацията на Южна Корея като демокрация дори от щетите, нанесени от бунтовете на 6 януари в Съединените щати.

Южна Корея, която се представя като прогресивна, модерна демокрация, изминала дълъг път от дните на своята диктатура, сега е изправена пред най-голямото предизвикателство да възстанови едно демократично общество от десетилетия.