Решението на Международния наказателен съд да издаде заповед за арест на руския президент Путин окончателно затваря възможността за всякакви мирни преговори за прекратяване на войната в Украйна. Мнозина смятат, че това решение е повече политическо, отколкото правно. С тази заповед и обвинението срещу Путин Западът всъщност изпраща съобщение, че той е престъпник и че с него няма да се преговаря. Всеки, който се опита да преговаря или да се срещне с Путин, рискува да бъде обвинен в преговори с лице, обвинено като военнопрестъпник.

Решението е насрочено в момент, когато китайският президент Си Дзинпин е в Москва, за първи път от началото на руската военна инвазия в Украйна. Това решение на практика омаловажава евентуалната среща и мирно посредничество на Си в Москва и на практика го представя като доказателство за твърдението на Запада, че Китай е съюзник на Русия. Освен това тази заповед за арест ефективно обезценява и торпилира скорошната мирна инициатива на Китай за спиране на войната в Украйна.

Намерението е ясно, Путин е квалифициран като престъпник, който трябва да бъде арестуван и съден, а мирът може да дойде само с пълното поражение на едната страна.

Освен войната докрай и унищожаването на китайската мирна инициатива, това решение на практика стеснява пространството за пътуване на Путин и срещи с лидерите на държави, които не са пряко конфронтирани с Москва.

В близките дни беше планирано Путин да пътува до Южноафриканската република, но ако вземем предвид, че тази страна е страна по споразумението за сътрудничество, то става все по-очевидно, че това посещение на Путин няма да бъде осъзнах. Това на практика стеснява полето за маневриране на Путин да пътува и да лобира за нови членове в блока от страни, наречен БРИКС.

Иначе Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин за военни престъпления. Съдът в Хага обвинява Путин във военни престъпления, извършени в Украйна.

В допълнение към заповедта за Путин е издадена заповед за арест и на неговия комисар по правата на децата Мария Алексеевна Львова-Белова за "незаконно депортиране" на украински деца.

Тази заповед обаче не тревожи Путин, като се има предвид, че МНС няма правомощия да арестува заподозрени и може да упражнява юрисдикция само в държави, които са подписали договора, с който е създаден съдът, известен като Римския статут – и Русия не е подписала към този договор.

МНС обаче разчита на държави по света да помогнат за арестуването и предаването на заподозрени в Хага.

Тази заповед направи Путин международно издирван човек и ще затрудни пътуването му, тъй като той трябва да избягва всяка страна, която е подписала договора за МНС, тъй като всяка страна, подписала споразумението, е длъжна да арестува всеки, обвинен от съда.

Според уебсайта на Международния наказателен съд в Хага 123 държави са подписали Римския статут на МНС.

Сред тях са 33 африкански, 19 азиатско-тихоокеански, 18 източноевропейски и 28 латиноамерикански и карибски държави, както и 25 западноевропейски и други страни.

Иначе съдът в Хага не е обявил как възнамерява да изпълни тази заповед, тъй като Москва по-рано обяви, че не признава юрисдикцията на МНС, не е пълноправен член на МНС и няма навик да сътрудничи, когато става въпрос за международни екстрадиции.

От съда казаха само, че заповедта е по молба, подадена от прокурора през февруари тази година.