Свети Илия се чества на 20 юли по Юлианския календар, а на 2 август по Григорианския календар.

Македонската православна църква и нейните вярващи отбелязват днес празника на пророк Свети Илия. Известен в народа като Свети Илия Гръмовержец, той се празнува като празник на Кръста, но не се вари жито, защото се смята, че този светец е жив и до днес.

Свети Илия (Гръмовержец) е един от култовите светци сред православните македонци, тъй като православната църква го е идентифицирала с Перун Гръмовержец от славянската митология, когато е покръстила славяните. Култът към Перун е широко развит сред македонските славяни, така че те заменят любимото си божество с християнския светец. Този култ към Перун/Илия го има и днес сред македонците.

Свети Илия бил боговидец, чудотворец, ревнител на Божията вяра. Той бил родом от племето Ароново, от град Тесвит, и затова го наричали Тесвитянин. Когато се родил Илия, баща му Савах видял Божиите ангели да обграждат детето, да го обвиват в огън и дават да изяде пламъците. Това беше знак за неговия пламенен характер и дадената от бога огнена сила в него. Той прекарва цялата си младост в медитация и молитва, като често се оттегля в пустинята, за да мисли и да се моли в тишина. Смята се, че преди края на света Илия ще се появи отново, за да смаже силата на Антихриста.

Строг и последователен Свети Илия бил проповедник на нравствените ценности.

Както в Стария, така и в Новия завет той присъства като пророк, а характеристиките му са възприети от християнството, като го свързват с появата на нова вяра и идването на Христос.

В деня на Преображение Господне на планината Тавор свети Илия е сред пророците, които се покланят на Исус Христос.

Според поверието Свети Илия не е мъртъв, той пътува в огнена колесница, теглена от четири коня, от чиито ноздри излизат пламъци, а грохотът на колесницата му, с която се движи през небето и облаците, представлява гръм. Свети пророк Илия е най-могъщият старозаветен пророк и се смята, че е влязъл жив в Царството Божие. Затова народът не приготвя жито за празнуването на Илинден, защото вярва, че този светец е жив.

Празникът на Свети Илия се пада през лятото, най-сухия период от годината.

Вярва се, че Свети Илия определя къде ще има суша и къде ще вали. Затова се смята, че в деня на Свети Илия не трябва да се работи на нивата, нито да се влиза в лозята, за да не се навлече гнева на светеца.

Според поверията, ако на този ден има гръмотевични бури, цялата реколта от орехи и лешници ще пропадне.

Празникът на Свети Илия предвещава края на лятото.

На този ден според традицията сутринта е лято, а следобед – есен. След празника не трябва да се къпе в реките.

Обичайно е на празника Илия да се яде мед, за да са здрави през цялата година, а навремето е имало и мило поверие, че на този празник децата трябва да си намажат бузите с мед, за да бъдат здрави и весели. Смята се също, че медът, който пчеларите вадят от Илиндановия кошер, е особено лечебен. Освен това много деца са кръстени на този светец като символ на сила и смелост.