Днес Конституционният съд единодушно реши да не започва процедура за оценка на конституционността на Закона за ратифициране на Окончателното споразумение за уреждане на разногласията, известен в обществото като "Преспанското споразумение", и отхвърли инициативата за оценка на конституционността от Указа за обнародване на този закон.

- Конституционният съд днес единодушно реши да не започва процедура за оценка на конституционността на Закона за ратифициране на окончателното споразумение за разрешаване на разногласията, описани в Резолюции 817 (1993) и 848 (1993) на Съвета за сигурност на ООН относно споразумението за прекратяване на действието на Временното споразумение от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните. Също така, Съдът реши да отхвърли инициативата за оценка на конституционността на указа, който обнародва този закон, и да отхвърли инициативата за оценка на законосъобразността на предходните два акта и тяхното съответствие с член 3 от Закона за сключване на ратификация и изпълнение на Международни договори и Виенската конвенция за договорно право, съобщи днес председателят на Конституционния съд Добрила Кацарска.

Тя каза, че Конституционният съд е преценил, че Законът за ратифициране на споразумението е в съответствие с Конституцията, което означава, че остава част от правовия ред на държавата.

- По случая е извършена задълбочена процедура, подготвително заседание и цялостен анализ на конституционната съдебна практика. Конституционният съд оценява, че постановлението не съдържа правни норми. Това не е наредба, това е част от процедурата и когато Конституционният съд отмени или отмени закон, отделно не се отменя постановлението, каза тя.

Като пример за това той посочи вече взетата позиция на съда по делото, по което не е образувана процедура по закона за прокуратурата. Дело от май тази година, в което Конституционният съд отхвърли инициативата със същата мотивация за Указа, че не е наредба.

Основна част от днешната дискусия в Конституционния съд беше за неподписването на указа от президента на страната, навремето Георге Иванов, тоест за задължението му по чл.75 ал.3 от Конституцията да подпише указ.

– В по-широк контекст, в духа на Конституцията и нейното приложение, волята на народните представители се олицетворява от волята на гражданите, а не волята на един човек, тъй като системата на управление у нас е парламентарна демокрация, а не монархия. Суверенитетът идва от гражданите и принадлежи на гражданите, а Конституцията и законите важат еднакво за всички, дори и за президента на републиката, който според чл. 51, ал. 2 от Конституцията е длъжен да ги спазва, подчерта Кацарска.

Тя сподели и пример от конституционната юриспруденция на този съд от 1996 г., когато съдът не е започнал процедура за оценка на конституционността на чл. 1 от Закона за ратифициране на Временното споразумение между Македония и Гърция, сключено в Ню Йорк през 1995 г.

– Следващият аспект, който подлежи на анализ в случая, е срокът за публикуване на Указа. Може би някой ще каже, че в Конституцията не е предвиден срок, в който трябва да подпише Указа, по внесения отново закон, но аз мисля, че тук няма нищо проблемно. А именно, безспорно е, че президентът следва да подпише указа в седемдневен срок, когато законът му бъде внесен за първи път, чийто срок е предвиден в чл.38 от Закона за събранието на РСМ, след което той се длъжен да го подпише. Той обаче злоупотреби с конституционната неяснота, където реално няма разписан срок за повторно внасяне на закона, тоест подписване на повторно внесения закон, каза тя.

От друга страна, добави той, Републиката пое международни задължения съгласно споразумението и въпреки че президентът беше оставен за по-дълъг период, той все още не подписа указа, а указът беше публикуван без неговия подпис, а само с подпис на председателя на Събранието на РСМ.

- Трябва да се оцени и фактът, че това споразумение е представено на организацията на ООН и подписано от посредник като свидетел Матю Нимиц. Един закон може да бъде обнародван само веднъж и в конкретния случай той е обнародван. Конституцията постигна целта си, законът е провъзгласен, каза тя.

Относно чл.110 от Конституцията, тоест компетентността на Конституционния съд за международните договори, Кацарска каза, че съдът няма компетентност да се произнася по съответствието на международните договори с Конституцията.

- Което означава, че няма условия да се влиза в анализ на основателността на твърденията от инициативите, които се отнасят до съдържанието на споразумението, каза тя и допълни, че при отмяна на закона, споразумението остава.

Според Кацарска Конституционният съд може да прецени само дали Законът за ратификация е приет по определен ред и форма от конституционно овластен орган, какъвто е парламентът.

- Съдът не навлиза в съдържанието на международния договор, докато в конкретния случай не бъде отменен или отменен законът за ратифициране на договора, т.нар. Преспанският договор, както и всеки друг международен договор, остава в сила и поражда международноправно задължение за държавата до неговото изменение, прекратяване или анулиране, но в съответствие с международните правила за договори между държавите, каза тя.

Инициатори на инициативите за оценка на конституционността на горните закони са Тодор Петров, президент на Световния македонски конгрес, Ивица Ефремов и Стив Ангеловски от Битоля, Солза Гърчева, Томе Тодоровски.

С някои твърдения в инициативите се твърди, че Указът за обнародване на Закона за ратифициране на окончателния договор не е подписан от президента на Република Македония, което прави този акт в противоречие с чл.51 от Конституцията. Твърди се, че обжалваните актове нарушават принципите на правовата държава. В някои от инициативите се посочва, че председателят на Събранието на Република Македония не е имал правомощия да определя отговорността, че президентът на републиката е нарушил Конституцията, като не е подписал и в дадената ситуация президентът на държавата не е бил възпрепятстван да изпълнява функцията си, да бъде заместван от председателя на събранието, тоест да подпише Указа, в който се казва, че е нарушен и чл.82 от Конституцията. Тъй като президентът на републиката не е подписал указа, се посочва, че оспореният закон е невалиден и не може да произведе правно действие, т.е. публикуването на закона без подписа на президента на Република Македония е грубо нарушение от Конституцията. В някои от инициативите вносителите твърдят, че Споразумението е нищожно, тъй като е в нарушение на международното право на самоопределение на нациите, правото на всяка нация да избира своето име, идентичност, национални символи, символи, и т.н., и в нарушение на Виенската конвенция за правото на международните договори.

Във всички инициативи се оспорва срокът за обнародване на законите в Държавен вестник като противоречащ на Конституцията. В инициативите вносителят заявява, че оспорваните актове са противоконституционни, тъй като нарушават член 52 от Конституцията, който гласи, че законите и другите подзаконови актове се публикуват в Официален вестник на Република Северна Македония „не по-късно от седем дни от тяхното приемане осиновяване“.