Денят за проверка на фактите, 2 април, който се отбелязва по целия свят веднага след Деня на шегата, е глобален призив за действие за оценяване на предаването на факти. Тази дата е особено важна в период, когато страната и светът ежедневно живеят с приток на невярна информация, свързана с войната в Украйна, политиката и други сфери на социалния живот. В тази насока в нашето общество днес повече от всякога има нужда от проверка на фактите и тяхното адекватно поставяне и оценка. Нужно е за доброто на всички, защото само фактите и истините ще анулират пагубния ефект от явлението фалшиви новини, което нанася неизброими щети във всички сфери на живота.

Това между другото сочи последният годишен индекс на медийната грамотност за миналата година, публикуван наскоро от Институт "Отворено общество" в София (ИОО), който използва данни на Института по образование (PISA) и Евростат. В това изследване Македония е оценена с 23 точки (от възможни 100) и е на предпоследно, 40-то място, точно в класацията на последния Индекс на медийната грамотност. В изготвената от института класация се наблюдават 41 държави. Последното, 41-во място, е заето от Грузия, а преди Македония, на 39-о място, се нареждат само Косово (но с еднакъв брой точки с РСМ), Босна и Херцеговина (24 точки) е на 38-мо място, Албания (25 точки) на 37-мо място, Черна гора (32 точки) на 35-то място и Сърбия (35 точки) на 32-ро място.

Тези страни, според изследването, имат най-ниска потенциална устойчивост за справяне с дезинформацията и ефектите от нея, тъй като, както се посочва в документа, те изостават в индекса на критичен достъп до медийно съдържание, както и в използването на медийния потенциал за информационни и образователни цели.

Медийната манипулация обаче не е нещо ново и съществува от години. Експертите в тази област всеки ден са единодушни, че досега са направени ключови стъпки за създаване на условия за прилагане на стандарти и принципи за професионална работа на журналистите и медиите. Разбира се, има още много да се направи на този фронт, включително в областта на проверката на фактите и медийната грамотност, и точно това е ролята на професионалната журналистика.

Печатните медии, чрез своите редакции и своя професионален състав, които спазват „журналистическия кодекс” и ежедневно изкристализират гласа на обществото, гласа на гражданите, са смел граждански наблюдател на реалните факти и коректор на общественото политики. Затова всяка държава има национален интерес в името на гражданите да насърчава медиите и да създава условия те да бъдат силен фактор за социален просперитет, за диагностициране и анализиране на явления или проблеми и за предлагане на решения в интерес на гражданите.

На лаически език всичко се свежда до усвояване на техники за разпознаване на тази невярна информация, от която по-късно ще излязат определени правила за това как да разпознаем източника, дали е проверен и потвърден от два или три източника и т.н. Чрез тези механизми журналистите, както и публиката, ще могат сами да оценяват новините - дали нещо липсва в тях, дали е променено съдържанието или са изцяло неверни, твърдят експертите.

Обобщението накратко е, че в страната, но и в региона, борбата с фалшивите новини може да бъде насърчена само чрез укрепване на медийната грамотност, тоест чрез повишаване на способността на гражданите да имат достъп, да разбират, анализират и критично оценяват различни медии и медийно съдържание. Въпреки че това е сложен и труден процес и не носи незабавни резултати, в дългосрочен план това е единствената здравословна стъпка за демокрация и свобода на словото. Чрез образованието и медийната грамотност се научава как да се развиват умения за критично мислене, как да се разпознават манипулации и фалшиви новини, но в същото време е много важно подобни вредни явления да се предотвратяват и санкционират от институциите.

И накрая, ако за шивачите и шивачите има поговорка „три пъти мери, веднъж режи“, то поговорката „три пъти проверявай, веднъж вярвай“ може да се приложи към достоверността на информацията, публикувана в медиите и на социални мрежи.