Не е минал и месец от оптимистичните прогнози за достигане на един милиард евро в македонско-българския обмен, а вече пристигна тънката заплаха от българския външен министър Николай Милков, че съвместните проекти с Македония могат да бъдат спрени. Икономическите отношения между двете съседки варират през годините от учтива любезност до съзнателно пренебрежение, но инцидентът "Пендиков" вдигна напрежението на по-високо ниво със съобщения, че е възможно България да върне ветото?! „Цинизъм е да се обсъждат проекти за екологична пътека в Македония, докато Пендиков лежи в болницата. Можем да спрем и други междуправителствени проекти”, ще каже Милков пред българските депутати.

Когато миналия декември на македонско-българския бизнес форум в Скопие се похвалиха, че има възможност за още по-голямо икономическо сътрудничество, дипломациите на двете страни забравиха колко малко трябваше да се сринат желаните прогнози. От подписването на Договора за добросъседство през 2017 г. бизнесмените се опитват да игнорират политиката. И това, малко или много, успяват. Последните статистически данни издигнаха България на пето място като търговски партньор на Македония. За 11 месеца на миналата година стокообменът между двете страни достигна 950 милиона евро, което е с 42,2 на сто повече от същия период на 2021 г. В същото време вносът от България за Македония нараства много повече от износа за източната ни съседка. За относителното спокойствие на политическо ниво говорят и данните, че през последните две години обменът се е увеличил почти двойно. Добри са и данните за инвестициите от България в Македония, които през 2021 г. достигнаха почти 250 млн. евро. Македонски компании работят активно и в България, където също има инвестиции, най-вече в хранително-вкусовата промишленост и туризма.

Почти всяко послание на еврочиновници, когато става дума за интеграцията ни в ЕС, започва и завършва със съвет, че сътрудничеството със съседите е най-важно. Но няколкостотин километра, които ни делят от България, не могат да бъдат изминати почти три десетилетия. Да, говорим за ж.п. Няма вече нито един значим служител в страната, който да няма снимка в колекцията си до основния камък на тази част от коридор 8. България почти е завършила своята част от жп линията, но не и Македония. Магистралата до българската граница също е отделна история, а усилията за по-голям икономически пробив приключиха, както и започнаха, със създаването на авиолинията между София и Скопие. Въздушната връзка между двете страни е била краткотрайна, според съобщенията поради икономически причини. Ще станат ли и инфраструктурните проекти съпътстваща щета на влошените политически отношения? Още повече, че ни очаква изграждането на втория участък Беляковце – Крива Паланка, а за третия участък Крива Паланка – граница с България, финансовата конструкция вече е в затваряне и се планира строителството да приключи до 2029 г. Със заем от Световната банка се работи по проекта за модернизиране и развитие на пътния участък Ранковце – Крива Паланка, а със средства от ЕБВР и инвестиционен грант от VBIF по пътния участък Крива Паланка – Дев Баир.

Бизнесмените призовават политиката да бъде загърбена, особено по време на световна икономическа и енергийна криза. Ето защо твърдението на българския посланик у нас Ангел Ангелов, че Македония получава газ само през България, не е добро. В енергетиката България дълго време сякаш слагаше "пясък в зъбното колело" на страната във връзка с терминала Александрополис, който би диверсифицирал доставките ни на природен газ.

Светът в 21 век заличава границите, особено икономическите. И вместо да насърчава нови възможности за сътрудничество с източната ни съседка, някой упорито се опитва да не ги признае и да използва бизнеса за постигане на политическите си цели. Пред 150 македонски и български бизнесмени в Скопие министър Милков каза, че положителните тенденции в двустранните ни отношения, особено в икономическите, никак не са малко, но за съжаление като че ли остават малко встрани от фокуса на обществото . Да се ​​надяваме, че икономическото сътрудничество ще остане имунизирано срещу натиска и дори може да остане последният мост, който ще държи двете страни на една и съща „дължина на вълната“.