Тонино Пицула: България използва членството в ЕС за натиск върху Северна Македония

Напрежението между София и Скопие определено не е добро нито за македонското, нито за българското общество, но е очевидно, че има безотговорни и радикални политически опции, които "паразитират" върху националистически и много емоционални теми, казва хърватският евродепутат Пицула в интервю за "Слободен печат".

Хърватският евродепутат Тонино Пицула е считан за един от големите експерти по работата на Европейския парламент (това е третият му мандат), по ситуацията в страните от Западните Балкани, по бъдещето на Европейския съюз - той беше назначен като репортер за стратегията за нейното разширяване...

В: Преди време заедно с евродепутатите Шрьодер и Немец осъдихте изявленията и заплахите на вашия български колега Джамбаски като противоречащи на основните принципи на ЕС и казахте, че ще отворите този въпрос пред президента на Европейския съюз. парламента и на консерваторите. Може ли да понесе някакви последствия?

- С колегите Шрьодер и Немец направих изявление от името на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент. Ясно осъдихме речта на омразата и заплахите, които противоречат не само на културата ни на работа в Европейския парламент, но и на основните демократични ценности. Въпросният депутат и преди е имал проблемни изблици, освен това е бил глобен финансово за фашисткия поздрав по време на сесия на Европейския парламент. Освен това имаше шовинистични изблици към колегата Карима Дел и колегата Исмаил Ертуг. Всичко това говори много за характера на депутата, за който говорим.

В: България по отношение на европейската интеграция на Македония промени стратегията си и вместо да настоява върху исторически въпроси, се насочи към зачитане правата на малцинствата, за което Македония има отлични резултати. Как да спрем България в постоянните искания, каква може да е ролята на ЕС?

- България очевидно използва позицията си на членка, за да упражнява както формален, така и неформален натиск върху Северна Македония по пътя й към ЕС. След свалянето на ветото сега явно са наред други процедури, но със същата цел. Стандартният начин на вземане на решения в ЕС не изключва нито една държава членка от процедурата. Правилото за вземане на решения с консенсус обаче често може да усложни и удължи вземането на решения. Какви проблеми може да създаде това, видяхме в случаите на унгарските санкционни блокади на Русия и помощта за Унгария. Допълнителен проблем при българския натиск е наличието на временно правителство, т.е. продължителността на постоянна политическа криза, чийто край не се вижда. При такава констелация на силите е по-трудно да се очаква по-смела крачка напред от страна на София, защото подобно нещо веднага ще бъде обявено за отстъпчивост и предателство от десницата и националистите. Подобна ситуация, за съжаление, не работи в полза на Северна Македония. Изглежда, че трябва да изчакаме нови избори в България, с надеждата да изкристализира явен победител, с когото Скопие най-накрая да може да обсъжда дългосрочни политически решения.

- Как ще коментирате сегашното напрежение в отношенията между Македония и България, за което първи повод бяха имената на българските клубове у нас?

- Бих казал, че напрежението определено не е добре нито за македонското, нито за българското общество, но е очевидно, че има безотговорни и радикални политически опции, които "паразитират" върху националистически и много емоционални теми. Трябва да се променят много неща в съдържанието и формите на общуване, за да се затворят отворените въпроси от историческо естество между двете съседни държави и двата съседни народа. Тази ситуация със сигурност забавя европейския път на Северна Македония, но не помага ни най-малко за по-положителното възприемане на България в ЕС.

Въпрос: Македонският вицепремиер Боян Маричич наскоро спомена идея на организации, анализатори и мозъчни тръстове за бързо влизане на Македония в ЕС със замразено право на вето през първите пет до десет години или замразено право на комисар . Възможно ли е такова нещо?

- Не съм сигурен, че тази идея е отработена, но заради подобни предложения без съмнение трябва да се променят и споразуменията за функционирането на ЕС. Затова не вярвам, че изобщо е реалистичен вариант. Убеден съм, че Северна Македония трябва да се стреми изключително към пълноправно членство в Европейския съюз, а не към заместители на такова членство.

Въпрос: Ако сега говорите за Македония, какво бихте казали, какво трябва да направи държавата като приоритетна задача, борба с корупцията, реформи, конституционни промени, предсрочни избори...?

- Смятам, че на първо място той трябва да се концентрира върху известните приоритети от доклада на Европейската комисия, особено за борбата с корупцията и реформата в съдебната система. Няма съмнение, че би било оптимално, ако бъде спазено и френското предложение, което предвижда промени в конституцията. Трябва да се има предвид, че това е последната пълна година от работата на институциите на ЕС в този петгодишен мандат. Това означава, че би било добре Северна Македония да направи още една значителна стъпка тази година преди европейските избори през 2024 г.

Въпрос: Появиха се много инициативи за Западните Балкани – Берлински процес, Отворени Балкани, Европейска политическа общност. Нуждае ли се регионът от толкова много инициативи, за които не знаем колко са полезни?

- Това, което характеризира Западните Балкани не е липсата на различни инициативи, защото има достатъчно такива, а липсата на реално сътрудничество и разбирателство. Освен това всички тези платформи дори не са еднакви, като се има предвид, че имат различни участници, профили и механизми за сътрудничество. Откровено съм скептичен към Open Balkans. Вярвам, че проектът на отдавна разработвания Берлински процес отговаря на целта, приобщаващ е и представлява логична стъпка в процеса на интеграция в ЕС. Не е маловажно, че проектът включва както членове, така и нечленки на ЕС. Що се отнася до Европейската политическа общност, това е геополитическа инициатива на президента Макрон, но зле дефинирана и без по-силна логистика или структура. Прилича на неформален клуб, но го виждам като потенциално полезен от гледна точка на укрепване на средата за сигурност и отбрана на ЕС, особено в съседните ни страни.

Въпрос: 2030 година реалистична ли е прогнозата за влизане в ЕС на страните от региона? Ами ако Сърбия не приеме плана за Косово?

– В моите Препоръки за нова стратегия за разширяване на ЕС, които наскоро бяха гласувани от Европейския парламент, наред с много други положителни, но и критични възгледи, ние определихме за първи път 2030 г. като момент от време, когато всички текущи преговори за присъединяване на страните кандидатки трябва да се заключи. Не виждам обаче на хоризонта някакво решение, в което всички страни от региона да влязат едновременно, нито вярвам, че всички участници биха се съгласили с него. Вярвам, че ще продължи да важи принципът на регата, а не на конвой. Що се отнася до плана за Сърбия и Косово, смятам, че дори в Белград все повече осъзнават, че неприемането на споразумението с Косово означава по-нататъшна стагнация на страната и дори регресия. Вярвам, че въпреки силните проруски настроения и влиянието на Кремъл върху Белград, режимът на Вучич разбира колко важно е влизането на Сърбия в ЕС. Сърбия е страна, която поради ролята си във войните в района на бивша Югославия, както и поради злонамерената си политика към съседите си, има най-малко право да прави подобни грешки.

Въпрос: От години чуваме фрази като „Европа не е пълна без Западните Балкани“, „мирът на Балканите означава мир в Европа“, а от друга страна Балканите се превърнаха в регион, в който Русия се опитва да увеличава влиянието си и причинява сериозни проблеми. В този контекст колко функционален е бордът на INGE 2 по отношение на външната намеса във всички демократични процеси в ЕС?

- Като пълноправен член на този съвет действам заедно с моите колеги народни представители, някои от които са изключително заинтересовани от ситуацията в региона. Проблемът с разрушителното руско влияние в Западните Балкани сме засегнали и в поправките на последния доклад, който трябва да бъде приет в края на май. Подчертавам важността на работата на този съвет, която в сегашните обстоятелства е по-важна от всякога, след това отбелязвам повишения интерес към руската агресия срещу Украйна. Това беше повлияно и от скорошното разкритие, че някои корумпирани депутати злоупотребяват с влиянието си в полза на трети страни. Борбата срещу подобни заплахи за демокрацията трябва да бъде все по-важен приоритет за Европейския парламент и други институции на ЕС. Със сигурност ще усетим резултата от нашите усилия чрез избирателната активност и резултатите от бъдещите избори за Европейски парламент. Гражданите искат гласът им наистина да струва нещо, да могат да гласуват в безопасна демократична среда и въз основа на автентична, а не невярна информация.

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня