Режисьорът Нела Витошевич на малката сцена в Македонския народен театър постави пиесата "Неща, за които не говорим", която с темите, които отваря, привлече вниманието на театралната публика. Премиерата се състоя на 16 октомври.

Заглавието на пиесата „Неща, за които не говорим” най-пряко посочва целта на поставянето й на театралната сцена. Без предварително зададен драматичен текст, но с ясно намерение в създаването на съдържателната тъкан, режисьорката Нела Витошевич смело реши да се гмурне в дебрите на някои добре познати неща, но да ги огласи на сцената чрез анонимни свидетелства за травматични преживявания на скрити хора по числа ..

Изключение правят свидетелствата на петимата актьори на сцената, които под формата на стендъп разказват за личните си преживявания. В драматургията за пиесата Витошевич си сътрудничи с Виктория Рангелова-Петровска. В известен смисъл тя е продължение на сътрудничеството, което се осъществи за пиесата „Моят съпруг”, поставена в Драматичния театър, с тази разлика, че имаше предварително подбран текст (разкази на Румена Бужааровска от нейния сборник на същите име), в който личните преживявания на актьорите, играещи в тази пиеса.

Фокусът на "Неща, за които не говорим" са деликатни теми, моменти на психологическо, физическо или сексуално насилие, неправилно тълкуване на някои "народни обичаи и традиции", разглобяване на брачни, полови и религиозни теми. По трагикомичен начин пиесата критикува балканската патриархална среда, но в същото време предизвиква разговор за промяна в обществото. Избраните свидетелства имат осведомяващ и отрезвяващ ефект, защото сред тях има и такива, направени под въздействието на алкохол.

В пиесата участват актьорите Драгана Костадиновска, Ивана Павлакович, Сара Климоска, Никола Настоски и Исмет Шабанович. Всички вече са играли в предишните пиеси на Витошевич и е видно, че са усвоили много добре режисьорската концепция. Въпреки че е колективна игра, личните и анонимните свидетелства са много естествено и лесно свързани едно с друго. На моменти с ефекта на изправяне се подчертава личният афект по време на лошо преживяване от миналото, а веднага след това се драматизират емоционалните сътресения, преживяни от някой от анонимните.

Действието протича лесно, но думите, които чувате, създават тежест в душата. Особено когато разберете, че някой от хората, без да му е позволено да говори публично за неприятностите си, защото веднага ще бъде заклеймен от обществото, решава анонимно да облекчи душата си, защото „на Балканите естествените неща се налагат от човека, не природата."

Пиесата с тънко усещане използва и избрана от режисьора музика, както и песни, изпълнявани на сцената, във функция на драматичното действие. Сценографското решение за пиесата на Васил Христов - Вуси е базирано на изрезки от вестници, които се поставят върху тапета, т.е. многото анонимни герои, направени от Роза Трайческа-Ристовска.

Краят на пиесата призовава за действие, за да се разкрият тайните на патриархалните отношения в обществото и да се създаде ангелски, а не тъмен, мъчителен и скръбен свят.

(Текстът е публикуван в "Културна преса" № 102, в печатното издание на вестник "Свободна преса" на 23-24 октомври 2021 г.)