Мари Тисо е родена в семейството на офицер Джоузеф Грохолц и Анна Мария Къртис. Момичето вероятно никога не е мислило, че може да бъде скулптор и скулптор. Всичко обаче се промени, след като баща й почина и майка й помоли за помощ д-р Филип Къртис, известният моделист, работил в Париж като създател на восъчни фигури, пише порталът History.co.uk.

Мери и майка й скоро започнаха работа като помощници в магазина на известния скулптор. Там Мария се запознава с мадам Елизабет – сестрата на френския крал Луи XVI. Тази дама забеляза таланта на момичето и реши да бъде неин покровител.

Едва на 17 години Мери прави първата си фигура – ​​Волтер, а след това моделира Жан-Жак Русо и Бенджамин Франклин. В същото време Мери остава в добри отношения с кралското семейство. Именно поради тази причина тя е арестувана по време на Френската революция.

Тя е спасена от затвора от д-р Къртис, но със споразумение Мери да прави посмъртни маски за хора, които са били гилотинирани от революционерите. И така, като съвсем младо момиче, Мери се оказва в центъра на най-мрачните събития в Европа от 18 век. Сред изработените от нея маски са тези на крал Луи XVI, Мария Антоанета, революционерите Дантон и Робеспиер...

Те били набучени и разнасяни из Париж, за да може обществото да разбере кой е убитият и отсечените глави да не се разпадат по улиците.

През тези трудни времена Мери израсна в решителна и силна жена. Това беше признато от стария лекар Къртис, който остави всичките си восъчни фигури на това скромно момиче. Мери се омъжва за инженера Франсоа Тисо през 1802 г. и с необичайното си наследство заминава за Англия, където за първи път излага невъобразими дотогава експонати. Нейният син Йозеф скоро става неин най-голям сътрудник.

Първата постоянна изложба на восъчните фигури на мадам Тюсо е поставена на улица Бейкър в Лондон през 1835 г. По онова време там е най-противоречивата Зала на ужасите, в която освен известни серийни убийци и мъчители, Мери поставя маски и на хора, за които е била принудена да работи по време на Френската революция.

Мари Тисо пише мемоари през 1838 г. Последната фигура, която направи, беше нейна собствена. Тя го прави през 1842 г. и го оставя в музея. Тя почина от старост на 16 април 1850 г. на 88-годишна възраст, оставяйки след себе си империя, която продължава да функционира и днес с неотслабващ успех.