Въпреки че през всичките тези години често се говори за живота й, малцина са се занимавали с биографията й от научна и задълбочена гледна точка.

Йованка е родена на 7 декември 1924 г. в местността Пекане в Лика, в семейството на баща Михайло и майка Милица. Историографията е забелязала няколко видни членове на нейното семейство.

„Един от роднините на Йованка беше Никола Тесла, защото братовчед й Тома беше прадядо на Тесла“, каза веднъж историкът Огнен Каранович.

Завършва основно училище в родното си село, но поради семейни причини не продължава редовното си образование.

Както тя твърди, Йованка се бие в женската младежка дружина на Лика през 194 и 1942 г., а след това в младежката рота в Кордун и накрая се присъединява към известната лична дивизия.

Историкът Каранови на посочва, че двамата се запознали през 1944 г., точно преди кацането на Дървар, и Тито уж веднага й обърнал внимание, защото била много красиво момиче.

Тогава Броз живее в Белия дом с Даворянка Паунович на име Зденка, която почина от туберкулоза през 1946 г. Политическите структури около Тито прецениха, че този период на съжаление трябва да бъде облекчен. Изборът падна върху Йованка.

Години наред обаче тя е неизвестна на обществото, като се грижи за поверителния архив, а по-късно и за личните документи на Тито. Така е до 1952 г., когато година по-рано Тито решава да й предложи брак. Малко известно е, че тя е запазила фамилията Будисавлевич след сватбата.

„До 1975 г. тя беше представяна като негова съпруга и негова лична и силна подкрепа пред многото предизвикателства, които югославското общество трябваше да преодолее, за да оцелее.“ „Въпреки това през същата година тя беше отделена от Тито за първи път в Игало по обвинение на комунистическата кухня, че планира да свали Тито и да вземе властта с генерал Джоко Йованич“, каза Каранович.

Както той казва, две години са били напълно разделени и без никакъв контакт. Във вилата в Ужийчкака 15 Йованка получава новината за болестта на Тито, а след това и за смъртта му през 1980 година.

Първоначално не й е позволено да присъства на погребението на Тито, но с намесата на индийския премиер Индира Ганди това решение е отменено, но всичките й лични вещи скоро са конфискувани и тя е преместена в друга къща без подходящи условия за живот.

„Той прекара следващите 33 години в изолация и без доходи, въпреки че имаше право на пенсия. „Никой никога не е обяснил официално защо тя е виновна без вина и осъдена без съд“, заключава историкът Каранович.