Студентите и гражданите, които протестират, трябва да решат как ще продължат с протестите си и със сигурност трябва да ги артикулират политически, каза докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула в интервю за Радио Свободна Европа. Според него протестните шествия и блокадите са поставили страната в "нещо като извънредно положение".

- Струва ми се, че студентското и гражданското движение в Сърбия търси някаква социална еманципация или по-скоро еманципация на обществото от държавата, което показва много характеристики на пленена държава и хибриден режим. Необходима е политическа артикулация, която все още не идва, обясни той, като отбеляза, че на протестите липсват знамена на Европейския съюз, отдавайки това на широко разпространената анти-ЕС пропаганда, която се разпространява от десетилетия в медиите, обслужващи правителството.

Според Пикула ситуацията в Сърбия е "доста уникална".

-Вучич засега не смее открито да използва сила срещу студентите. Защото, струва ми се, той си мисли, че може би с времето протестите ще се успокоят по някакъв начин, но това не работи, защото студентите очевидно не могат да бъдат подкупени. Не намери начин да компенсира недоволството им с нещо, което да ги успокои. Сърбия всъщност е в необявено извънредно положение, каквото може би никога не е била или поне не през последните 25-30 години, каза Пицула.

Според него президентът на държавата е показал, че по никакъв начин не е готов да отстъпи властта на експертна група или преходно правителство, а или ще състави ново правителство на базата на съществуващото мнозинство, което контролира в парламента, или ще разпусне парламента и ще насрочи нови избори.

- И сега стигаме до един от може би новите критични моменти и това е на първо място, че след последните избори в края на 2023 г. международната общност, много наблюдатели, дори и ние в Европейския парламент посочихме, че тези избори страдаха от сериозни недостатъци. Следователно въпросът е дали новите избори могат да бъдат оценени като свободни и честни и е почти сигурно, че при непроменени обстоятелства опозицията няма да участва в тях. Така че изборите сами по себе си не са решение, освен ако не се намери някакъв обществен консенсус, казва той.

На въпроса какво може да направи Европейският парламент в опитите си да помогне за преодоляване на кризата в Сърбия, Пицула отговори, че Европейският парламент многократно се е доказал с намесите си в ситуации, когато вътрешнополитическите отношения в страната кандидатка са блокирани до степен да възпрепятстват нейния европейски път. Като най-ярък пример за това той посочи посредничеството на Европейския парламент при сключването на Споразумението от Пржино в Северна Македония през 2015 г., когато избухнаха масови протести срещу тогавашния премиер Никола Груевски.

- Но нещо подобно изисква фундаментален консенсус между най-релевантните групи в дадена държава. „В този момент наистина не знаете какво е истинското настроение на опозицията, говоря за институционалната опозиция, спрямо такова усилие на Европейския парламент“, обясни Пицула.