Отдавна е известно, че травмата има краткосрочни последици, като главоболие, промени в апетита и съня, страх, безпокойство и проблеми с концентрацията.

Ново проучване обаче предполага, че тежка травма, като тази, преживена по време на война, може да остави епигенетични „белези“ върху ДНК, които остават за поколения, пише The New York Post.

Концепцията за травма между поколенията не е нова – известно е, че травматичните преживявания, предавани на потомството, значително увеличават риска от депресия и други психични проблеми.

Това изследване потвърждава този феномен чрез анализиране на ДНК на 48 сирийски семейства в три поколения.

„Изследването документира следи от стрес и травма в тялото, под кожата“, казва Катрин Пантър-Брик, антрополог от Йейлския университет.

„Нашите открития предоставят първото доказателство, че насилието може да остави епигенетични белези върху генома, което има важни последици за разбирането на еволюцията и как травматичните преживявания стават част от генома и продължават през поколенията“, добави тя.

Екип от учени изследва жени, които са били бременни по време на жестоките конфликти в Сирия в началото на 1980-те и 2011 г.

Тяхната ДНК беше сравнена с тази на членове на 16 семейства, напуснали Сирия преди 1980 г., избягвайки десетилетия на конфликт.

Взети са общо 131 проби от бузи – от 45 по-малки деца, 37 по-големи деца, 47 майки и две баби.

„Участниците се присъединиха към изследването от любов към децата си и загриженост за бъдещите поколения“, каза Дима Хамадмад, съавтор на изследването и сирийски изследовател, чиито родители са бежанци.

„Но повече от това те искаха тяхната история за травма да бъде чута и призната“, добави Хамадмад.

Изследователите също така установиха, че тези, които са били изложени на насилие още в утробата на майка си, показват признаци на ускорено стареене на клетъчно ниво, въпреки че все още не е ясно какви последствия може да има това за тяхното здраве.

Резултатите от проучването бяха публикувани миналия месец в списанието „Научни доклади”.

Авторите на изследването призовават за допълнителни проучвания за дългосрочните последици от насилието – включително домашно насилие, сексуално насилие и насилие с оръжие.

„Самата идея, че травмата и насилието могат да имат последствия за поколенията, трябва да вдъхнови по-голяма съпричастност и да принуди вземащите решения да обърнат по-голямо внимание на този проблем“, каза Кони Мълиган, съавтор на изследването.

„Това може да помогне да се обяснят някои от привидно непрекъснатите цикли на малтретиране, бедност и травма между поколенията, които виждаме по света“, добави тя.