Посещението на огнищата на опожарените къщи е неприятно, болезнено и навява спомени за това какво е било и е могло да бъде. Изминаха десет дни, откакто мълния, паднала върху балкона на къща, унищожи четири жилища и промени живота на седем души, останали там.

Братовчедките Марина Илиеска и Ивона Джорджиеска, 27-годишни момичета на същата възраст, които се подготвяха за сватби и купони, си спомнят как са седели в общия двор. Те живееха в една къща, роднини, роднини и съседи. Сега погледът им открива неустоими гледки: насмолени лози, съхранили чепка, опожарени стаи, останки от домакинства, консервирани съдове, счупени и почернени спомени.

Ивона Джорджиеска е първата, която наруши мълчанието, надвито от спомени.

- Усещането е невъобразимо. Вървиш из чаршията и те срещат познати, приятели, роднини, знайни и незнайни, изпълнени със съчувствие. Дават ни пари. Имаме нужда от тях, за да се справяме ежедневно. Хайде да обядваме. Усмихваш се, за да покажеш, че го приемаш, а в душата ти неспокойствие – всичко, което нося, е взето назаем, дарено. Нямам нищо свое. И имах. Колкото и да е, такова е – мое си беше. Сега е катранено, няма го. Трудно е да преглътнеш достойнството си и открито да кажеш: Имам нужда от помощ, за да започна живота си наново. Но така трябва да бъде, казва диетологът Ивона, която все още си търси работа.

Марина Илиеска, с безрезервна подкрепа и разбиране към братовчедите си, допълва, че пожарът не е изгорил само къщата ми, а е изгорил душата ми.

- Снощи сънувах баба ми. Тя ми беше и майка, и баща след развода на родителите ми. Купуваше ми неща – сокоизстисквачки, тенджери, неща, от които една млада жена има нужда. Каза ми: Котенце, пази ги, ще ти трябват. И сега ги няма, Марина не се сдържа да покаже чувствата си, да плаче от дъното на душата си.

Слънцето пробива лъчите си през асмите, през голите почернели стени и отворените дупки на прозорците. Остава грозде. Нещо ще узрее, ще удължи живота.

Разговорът приключи - какво да правя сега?

- Има човечни хора и фирми. Даренията започнаха да валят. От фирми, от физически лица. Сега ни разпознават на улицата като хората, чиито домове са изгорели след удар от мълния. Малко е срамно, че те съжаляват, но трябва да се преглътне. Наистина имаме нужда от помощ, не ме е срам да го кажа открито. Седмината от нас вече сме истински бездомни. Единият е инвалид, настанен в старческия дом в Прилеп, а останалите сме под наем. Намираме се в къща близо до Варош. Трябва да имаме среща в местната управа. Трябва комисия да направи оценка на щетите, да се погрижи за узаконяването, всичко да мине законно. След това с бизнесмени и строители за помощ при реконструкцията. Но вероятно ще отнеме месеци. Хората излизат да ни посрещнат. Обадиха се доброволци – майстори. Ние им благодарим. Точно сега имаме нужда от спално бельо, домакински съдове, за да изживеем дните. И възможност за ползване на градския транспорт от къщата, в която сме отседнали. След това материали за реконструкцията, обяснява Марина Илиеска, която е юрисконсулт в адвокатска кантора.

Майката на Ивона, 63-годишната Марика, се присъединява към протеста пред огнищата на бившите домове на четирите прилепски семейства. Тя се върна, след като получи инжекцията. Казва, че след инцидента всички са подложени на стрес, имат нужда от лекарства. Да се ​​успокоя, да се върна към ежедневието.

– През цялото време сме на лекарства. Шокът все още е там. Боли ме, че дъщеря ми страда от всичко това, тъжно казва Марика Джорджиеска.

Ние мълчим на тези думи. Те – с тъгата по изгубените спомени, спомени, след смеха, радостта и тъгата на ежедневието. Ние – заради необратимата загуба, която може да сполети всеки. Предметите се подменят, но спомените, които носят, не могат да бъдат съживени. Остават само спомени.

Прилеп иска да помогне. Беше радостно чувство, когато фризьорско-бръснарската секция насред града, под Часовника, организира акция. Правиха се прически, граждани се подстригваха, всичко това, за да покажат, че ще помогнат. Средствата са за семействата.

– Това е стимул за всички и за човечеството. Нека помним, че когато е най-трудно, всички сме тук, за да помогнем. Очаквам и други да последват тази хуманна стъпка, каза Крешимир Ждревески, председател на занаятчийската секция.

Марина и Ивона, връстници, близки роднини, съседки и млади жени, които очакват нов живот и хубави моменти, са упорити в разпалването на човечността на общността. Те не се срамуват да кажат, че имат нужда от помощ.

Дали студеното време ще ги завари под нов покрив, с обновени надежди за нов живот и човечност на хората, ще зависи от общността.

Източник: МВР