Политиците мислят и работят със срокове, защото искат резултати, но Съвместната историческа комисия по исторически и образователни въпроси не е длъжна да съгласува всички теми, по които македонската и българската историография имат разногласия, подчерта днес съпредседателят от македонска страна Уважаеми Георгиев, след представянето на съгласуваните до момента препоръки за учебници по история за античния период и за общото почитане на средновековните исторически личности – цар Самуил, Светите братя Кирил и Методий, Свети Климент Охридски и Свети Наум Охридски.

На следващите заседания комисията трябва да разгледа периода от края на 19 и началото на 20 век и да направи препоръки за учебниците и за общото почитане на революционери и събития от това време като Гоце Делчев, Илинденското въстание. , но според Георгиев може и да не стане.

„Не сме казали, че трябва да стигнем до обща позиция и единно мнение. Този период несъмнено ще бъде труден и болезнен, дискусиите ще продължат и ако намерим решение, ще го представим, ако не го намерим - решение няма. Това не означава непременно, че тази комисия на всяка цена трябва да намери решения за македонската и българската историография. Ние само търсим решения за представянето на определени личности в учебниците, не обсъждаме как историографията гледа на тези личности и събития. Историографията ще продължи да работи. Комисията не засяга изследванията, писането на учебници по история, тя ще се съсредоточи само върху преодоляването на недоразуменията в учебниците, за да се отпуснат отношенията между двете държави и двата народа“, каза Георгиев вчера.

Правителствата могат или не могат да приемат препоръките

Той обясни, че са публикувани препоръките на комисията през 2019 г. - пет препоръки от македонска страна за българския учебник по история за пети клас и пет български препоръки за македонския учебник за шести клас.

„Тези препоръки не засягат въпросите на идентичността, те са по-скоро за избягване на митологизирането на древния период в образователната система на двете страни и за избягване на днешната национална перспектива на националните държави за периода на античността. Бяха приети пет препоръки за онези места, където нашата страна прецени, че трябва да има подобрение в учебниците им и обратното, основно това са определени структурно-лексикални, фактологически грешки, грешки за исторически и географски региони и др. В тези сегменти забелязахме най-много пропуски. Това са препоръки, които отиват към правителството, което трябва да ги приеме и да продължи по-нататък при писането на бъдещите учебници и при съставянето на единиците от учебните програми. Предстои приемане от правителството, то не е задължително, това е решение на институцията“, каза Георгиев.

Той допълни, че в учебниците се променят тези неща, които могат да допринесат за нарушаване на отношенията между двете страни и които могат да предизвикат напрежение и омраза сред младите поколения, което според него е задача на всяка историческа комисия, която работи с такава задача. , с учебници.
Препоръките пък за общо почитане на личностите от Средновековието са идентични както за македонската, така и за българската страна и това са текстове, с които Комисията препоръчва на двете правителства да отбелязват заедно определени годишнини и юбилеи. Георгиев каза, че основните критерии на комисията при съставянето на тези препоръки са представянето на общочовешките ценности на тези личности и техния принос за развитието на християнската култура и традиция в тези райони и развитието на славянската писменост.

„Постарахме се текстовете да имат по-широк, регионален аспект. Всички те могат да бъдат част от един общ празник, не само на Македония и България, но и на много други страни. От тази гледна точка Комисията направи текстове, които са приемливи и за двете страни и ако бъдат приети от правителството, ще допринесат за подобряване на отношенията между двата народа“, каза Георгиев.

Самата комисия ще реши с каква скорост ще вземе решение

Министерството на външните работи, съгласно двустранния протокол на Втората междуправителствена комисия, на сайта си обяви приетите до момента препоръки на Историческата комисия, както и заключенията на Първата междуправителствена комисия между Македония и България от юни 2019 г., подписани от бившите министри Никола Димитров и Екатерина Захариева. В тези заключения се посочва, че и двете страни приемат препоръките за петте средновековни фигури и следва да уеднаквят датите за съвместните чествания в най-кратки срокове. Заключението е още, че историческата комисия трябва "решително да ускори работата по важни исторически теми, като Гоце Делчев и Илинденското въстание и други, като се стремим до края на 2019 г. да постигнем реални резултати, включително и за учебниците". Тази препоръка все още не е изпълнена, тъй като Комисията не успя да постигне взаимно приемливо описание и препоръки за този период.

„Препоръките за Средновековието бяха приети през 2019 г. и правителствата решиха да ги публикуват днес, съгласно Протокола, който беше подписан преди месец. Останалите препоръки, по които работим, трябва да бъдат довършени и публикувани“, каза Георгиев.

„Относно заключенията от втория двустранен протокол, подписан от министрите Буяр Османи и Теодора Генчовска в София през юли, Георгиев подчерта, че в него има насърчение, но не се посочва императивно кога определени въпроси трябва да бъдат затворени. Комисията има своя динамика и начин на работа и докато двете страни не се разберат според академичните принципи и последните исторически познания, няма да излизат с препоръки.
- Отчитаме поощренията, но ще определяме динамиката”, завърши Георгиев.

Какви са препоръките?

В препоръките между другото се казва: „Мисионерството на светите братя Кирил и Методий постави основите на християнската култура и духовност на славянските народи“. Възприемането и разпространението на писмеността и преводите на богослужебните книги позволяват на славянските народи да се запознаят с християнското учение на разбираем език. Делото на св. св. Кирил и Методий се съхранява и развива в книжовните средища на Преслав и Охрид, намиращи се тогава на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа. Той дава съществена основа на съвременните държави Република Северна Македония и Република България да честват заедно деня на Свети Кирил и Методий...“
Твърди се, че Свети Климент е приет в средновековната българска държава след Великоморавската мисия. „Около 886 г е изпратен от княз Борис-Михаил в местността Кутмичевица, където като просветител и творец полага основите на Охридската книжовна школа. Около 893 г. със заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велики епископ. Неговата проповед и богослужение имат голямо значение за разпространението и утвърждаването на християнската грамотност и култура. Чрез преводите на богослужебна литература и създадените от него химнографски произведения, както и благодарение на преподавателската му дейност са подготвени много ученици. Това го прави една от най-важните фигури за културата на днешните Република Северна Македония и Република България...“

За цар Самуил се казва, че той е „владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българското царство, с център на територията на днешна Република Северна Македония. Обхваща значителна част от държавите и населението на Балканския полуостров. Цар Самуил и неговата драматична съдба са символ на общата история, която споделят двете съвременни държави Република Северна Македония и Република България. Съвместната комисия предлага на двете правителства, в духа на подписаното двустранно споразумение, честването на цар Самуил да бъде знак на споделени ценности и истинско добросъседство и приятелство.