Сърбия е депресирано общество, чиито граждани, разкъсвани между апатия и страх, гледат на света около себе си така, сякаш всичко се случва на някой друг.

Всеки, който живее в Сърбия и поддържа минимална обективност, не може да бъде изненадан от последното изследване на организацията Freedom House: От всички страни на Западните Балкани Сърбия е изостанала най-много в областта на прилагането на демократични реформи, така че според състоянието на демокрацията е между Афганистан и Мианмар. Да си в компанията на талибаните и военната хунта е повече от унизително за една европейска държава.

Сърбия отпадна от Обществото на демократичните държави преди три години. Сега той се управлява като частично свободен, хибриден режим, в който властта се основава на авторитаризъм, в резултат на незавършени демократични промени. Тя се нарежда на 16-то място сред страните, в които се наблюдава драматичен спад на свободите през последните десет години, което точно съвпада с управлението на Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия.

Freedom House посочва, че политическите права и гражданските свободи в Сърбия са ерозирали през десетилетията, че натискът върху медиите, опозицията и неправителствените организации се е засилил.

Проведоха се многопартийни избори, което е последната фасада на демокрацията, но и те са далеч от стандартите на либералните демокрации и се доближават до изборните модели на Русия, Китай, Египет или Унгария. Изборите се характеризират със сплашване на избирателите и непрозрачно финансиране на кампаниите. Опозиционните политици са жертви на дискредитиране по всякакъв начин и все по-често стават обект на тормоз и насилие.

Така в сравнение с миналата година Сърбия загуби 18 пункта и 2 благодарение на изборите през 2022 г., на които правителството злоупотреби с медиите под негов контрол и всички останали обществени ресурси. Сърбия е парламентарна демокрация, но управляващата Сръбска прогресивна партия последователно подкопава политическите права и гражданските свободи, потиска независимите медии, политическата опозиция и организациите на гражданското общество, всичко това в полза на управляващата коалиция и култа към личността на Вучич.

Много обществени протести бяха потушени с намесата на полицията, частната охрана, мажоретките и други паравоенни десни групи. Потъпкана е свободата на събранията и публичното слово.

Пулсът на публиката

В управлението си Вучич твърдо разчита на проучвания на общественото мнение и измерва пулса на обществото всеки ден. За да си осигури подкрепа, той се нуждае от граждани, които мислят това, което той иска да мислят. Медиите са основният инструмент тук.

Телевизиите с национална честота са агитаторски трибуни на политиката на Вучич. Противоположните гледни точки почти не получават шанс да влязат в ефир. Показано е, че повече от 60 процента от гражданите се информират чрез обществената услуга, която отдавна престана да бъде рупор на обществото, което плаща за това, а се превърна в поредния мегафон на властта. Разследващите медии са под заплаха, а рекламодателите не искат да рискуват.

В доклада за Сърбия се посочва, че критиците обвиняват Вучич и SNS, че имат връзки с организираната престъпност и кронизъм - дават сделки само на сътрудници на президента и управляващата партия. Разследванията за корупция се водят от няколко прокурори, които често твърдят, че полицията няма достатъчно доказателства срещу министрите. Нападенията срещу етническите малцинства и ЛГБТ общността, дискриминацията срещу ромите, речта на омразата продължават да бъдат поводи за безпокойство.

Демократичният Европейски съюз, който добре знае какво е положението в Сърбия, се погрижи то да е още по-неблагоприятно. Като вижда целия този мрак, защо някой не освети този обеднял, осакатен, унизен, обиден и в неравностойно положение народ? Защо симптоматично мълчи под предлог, че не иска да се меси във „вътрешните работи“?

Демократичният свят понякога отправя критики чрез докладите на Европейската комисия и по-често през Европейския парламент и това е всичко. Въпреки че има механизми, на практика липсва подходящ натиск, който да е плодотворен. Това мълчание е пасивно участие в недемократичното начинание.

Обвинете месинджъра

Войната в Украйна отваря възможност за Европа да се събуди от своето пагубно замърсяване. Не става въпрос само за политиката на разширяване, която през двете десетилетия след срещата на върха в Солун доведе до спад на ентусиазма за членство сред кандидатите от Западните Балкани. Става въпрос за по-енергично настояване за реформи, които да създадат правови държави със силни и независими институции, зачитащи всички свободи, за борба с корупцията.

Вярно е, че докладите на различни международни организации за ситуацията в Сърбия са все по-негативни и критични, но годините на толерантност допринесоха това да не тревожи много властите в Белград. Докладите обикновено не достигат до обществеността.

Властта не иска да чуе това, което не е приятно за ушите й, а ако това се случи, се използва белосаната простащина, че виновен е пратеникът. Белград е особено раздразнен от положителния напредък на Косово, което остава в категорията на частично свободните, но е напреднало с четири пункта през последната година, тъй като няма спад в нито една от областите, които Freedom House използва като критерий.

Когато неправителствената организация във Вашингтон публикува доклада миналата година, в който също се посочва, че Сърбия е най-изостаналата, а Косово е най-напредналата в региона, Вучич коментира пренебрежително: „Хора, все едно това е написано от нископоставен , неграмотен чиновник от (опозиционното) Мураме, а не някой сериозен, който да се занимава професионално с това”.

Сърбия живее в Златния век и напредва все повече и повече всеки ден във всяко отношение, е разказът, който се запечатва в главите на гражданите всеки ден. Докога?

(Авторът е журналист)