Сърбия трябва да намери начин да помогне за интегрирането на повече от 50.000 XNUMX руснаци, които са пристигнали през последната година, казва Радош Джурович, директор на Центъра за закрила и помощ на търсещите убежище.

Джурович посочи пред агенция Бета, че от началото на войната в Украйна над 300.000 50.000 граждани на Русия са преминали през Сърбия, а около 30 XNUMX са останали. Те ползват безвизовия режим, който им позволява да останат в Сърбия до XNUMX дни като туристи. Но това не отговаря на характера на техния престой, който е по-дълъг и който е свързан с войната в Украйна.

– Когато говорим за руски граждани, ако не са женени за сръбски граждани, ако нямат недвижими имоти тук и ако нямат регистрирано трудово правоотношение, те трябва да регулират престоя си, като напускат Сърбия и се връщат на всеки 30 дни, с надеждата, че граничните служби ще ги пуснат обратно в страната. Това е неустойчив начин някой да остане по-дълго в тази страна - обяснява Джурович.

Той добавя, че само малка част от руските мигранти са поискали убежище, едва няколко десетки. Подобна тенденция обаче има други правни последици.

- Ние изчисляваме, че около 20 процента от всички руски имигранти имат регламентирано пребиваване въз основа на работа, брак или недвижими имоти, а всички останали са принудени да се справят, като напускат и се връщат в Сърбия - казва Джурович.

Основните причини за идването в Сърбия са трудната ситуация в Русия, проблемите, дължащи се на политическа решимост, нежеланието за участие във войната, но също така и затварянето на работни места в резултат на санкциите, наложени от западните страни. Руски граждани в Сърбия се намират основно в Белград, но има и в други градове. Често се събират, общуват, създават общности и се стремят да се развиват.

- Разбира се, от гледна точка на системата и интереса, тези хора трябва да бъдат включени в обществото възможно най-скоро. На първо място, престоят им трябва да бъде регулиран, а след това те трябва да бъдат интегрирани, а не да чакат да напуснат страната поради утежняващи обстоятелства и да се опитат да намерят друго място за живеене - казва директорът на Сръбския център за закрила и помощ на кандидатите за убежище.

Той припомня, че ситуацията е била подобна преди сто години, когато след Октомврийската революция в Сърбия са пристигнали почти същия брой хора, предимно високообразовани, както и днес.

- Тогава имаше специален борд, създаден от държавата за тяхната интеграция. Обмисляха се и се разработваха планове не само за това къде ще бъдат разпределени хората да останат и живеят, но и как да се организират, каква работа ще вършат, от каква помощ ще имат нужда. В известен смисъл тази държава беше много по-ефективна и планираше да реши подобни проблеми - казва Джурович.

Той се оплаква, че властите понякога изтъкват, че тези хора имат нужда от защита, но реално няма конкретни действия или планове.

- Сърбия не е единствената страна, в която идват масово граждани от Русия. В подобна ситуация са Турция, Казахстан, Грузия и Армения. И хората идват в тези страни без визи и се опитват да останат. В Турция имат огромна подкрепа, както и в Казахстан. Има всички условия хората да останат - казва Джурович.

Той добавя, че много страни, като Канада, искат такава вълна от високообразовани мигранти, които искат да останат и да се интегрират в обществото. Предимството на Сърбия е, че езикът е сроден и има редица сходни културни традиции.

- В Сърбия всички парчета от голямата мозайка са на мястото си, които сега трябва да пазим да не се разпаднат. Това е голямо предизвикателство, когато става въпрос за общество, което се нуждае от тези нови жители, които са продуктивна работна сила. Това е страхотна възможност, която нашето общество не трябва да пропуска - казва Радош Джурович, директор на Центъра за закрила и подпомагане на търсещите убежище.