При замръзнала цена хлябът трябва да е само за бедните
Възниква въпросът защо този, който може да плати пет пъти по-висока цена, трябва да купува хляб на замразена цена
Отговорност на хлебаря, млекаря или някой друг от хранителната промишленост е да се грижи за социалния статус на гражданите? Това е ключовият въпрос, за който, когато широко се говори за замразяване на цените, не чухме и дума, посочи Зоран Йовановски, вицепрезидент на Търговската камара на Македония. Говорейки по темата "Каква пазарна икономика искаме" в СКСМ той беше категоричен, че замразените цени не са най-доброто избрано решение в пазарната икономика, защото и бедните, и богатите купуват по-евтин хляб.
- Ако отговорът на всички тези въпроси е положителен, защо това да е задължение само на хранително-вкусовата промишленост? Защо това задължение да не важи и за съвсем различна индустрия? Ако сме координирана пазарна икономика, щяхме да седнем, да се договорим и да се организираме. Да, имаме ковид, енергийна или друга криза, ние като малка икономика ще я преживеем и тежестта ще падне на всички по малко, а натискът няма да е върху тези, които случайно произвеждат хляб - обясни в. вицепрезидент на SKSM.
Според Йовановски държавата трябва да осигури целева финансова помощ на ниво семейства, които биха купували хляб на замразени цени. Когато цената на хляба е замразена, както каза Йовановски, тя е замръзнала за всички в обществото, както за социално слабите, така и за тези, които могат да платят пет пъти по-висока цена. Оттук възниква въпросът защо този, който може да плати пет пъти по-високата цена, трябва да купува хляба на замразена цена и защо е субсидиран?
- Решението е: цената да е пазарна, според търсенето и предлагането, а държавата да оказва целева финансова помощ на ниво семейство, а не индивид. Това семейство ще купува хляб на замразена цена, а всички останали ще плащат пазарната цена за хляб. Когато цената е пазарна, и този, който произвежда брашното, и пекарят, и търговецът, всички по веригата, ще се държат нормално - посочи Йовановски.
Зам.-председателят на SKSM смята, че държавата трябва най-после да избере дали ще имаме либерална икономика, в която за гражданите ще се предоставят само основните части от безплатното здравеопазване и образование, а след това всеки ще се "оправя сам" или социалната отговорност ще се споделя по равно и от бизнеса, и от държавата.
- Това означава нулева толерантност към корупцията, твърда меритокрация и върховенство на закона. Но за да работи това, е необходимо ново социално споразумение - добави Йовановски.