Северна Македония ще приеме предложението на френското председателство за започване на преговори с ЕС, ако проблемът с македонския език не бъде депроблематизиран в рамката на преговорите и не бъдат включени исторически въпроси и ако началото на преговорния процес не е обвързано с включването на Българите в Конституцията Вицепремиерът по европейските въпроси Божана Маричич и външният министър Буяр Османи.

Междувременно Народното събрание на България вчера със 170 гласа "за", 37 "против" и 21 "въздържали се" одобри документа, известен на обществеността като "френско предложение" за отблокиране на европейския път на Северна Македония. Решението на българския парламент, предложено от лидера на Демократична България (ДБ) Христо Иванов, дава зелена светлина на правителството в оставката на премиера Кирил Петков „да одобри рамката за преговори и заключенията, предложени от френското председателство на Съветът на ЕС да разреши сложните отношения между България и Северна Македония, ако бъдат изпълнени няколко условия”.

- Ефективно прилагане на Споразумението за добросъседство, гарантиране на правата на българите в Република Северна Македония чрез вписването им в Конституцията, нищо в процеса на присъединяване на РСМ да се тълкува като признаване на македонския език от България и гаранции на ЕС че всичко това ще бъде изпълнено, са условията, поставени от София с приетото вчера решение.

В отговор на решението българският премиер в оставка Кирил Петков обяви в профила си в Туитър, че българското народно събрание "прие историческо решение, което дава зелена светлина на френското предложение за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз". „Интеграцията в Западните Балкани е от стратегически интерес за ЕС“, каза Петков.

Той каза пред репортери в Брюксел, където присъства на срещата на върха на ЕС, че европейските лидери са стигнали до заключението, че България е предприела такава стъпка, като добави, че тя е подкрепена от френското правителство и Съюза, които според него „разбират, че българските искания стават все повече Европейска."

Той добави, че е време правителството на Република Северна Македония да ръководи нацията си. „В момента от тях зависи да кажат дали искат да бъдат част от ЕС и дали са готови да предприемат стъпки, за да го превърнат в реалност“, завърши Петков.

От българското външно министерство от своя страна подчертаха, че решението на парламента изразява подкрепа за страните от Западните Балкани в ЕС.

„Не сме добавили нови искания към Скопие и сме готови да одобрим първата междуправителствена конференция веднага щом нашите приятели от Северна Македония подпишат протокола, както беше обсъдено от външните министри“, съобщиха от българското външно министерство в Twitter.

Решението на българския парламент беше приветствано от президента и министър-председателя на Албания Илир Мета и Еди Рама.

Мета, който вчера имаше последния си ден като президент, реагира във Фейсбук, като каза, че "отмяната на ветото върху Северна Македония е дългоочаквана новина от България", която проправя пътя на Албания да започне преговори за членство в ЕС.

Междувременно албанският премиер Рама обяви в Туитър, че е провел телефонен разговор с лидера на българската опозиция Бойко Борисов и му благодари за ролята му "в отмяната на ветото". - Истински приятел, истински лидер. Партията му ГЕРБ и други спасиха лицето на България и ЕС! „Сега ЕС трябва да действа бързо“, написа Рама в публикация в Twitter.

Френският президент Еманюел Макрон, чиято страна в момента е ротационен председател на ЕС, приветства решението на българския парламент, като обяви, че процесът продължава.

„Искам да приветствам гласуването в българския парламент, което проправя пътя за премахване на ветото и започване на преговори за присъединяване със Северна Македония, а оттам и напредъка по албанското досие“, каза Макрон на пресконференция в Брюксел.

Той добави, че след това гласуване обменът на мнения с партньори в България и Северна Македония ще продължи и през следващите дни.

- Машината е готова да одобри какво ще се решава, това е много добър сигнал, искам да поздравя българския премиер и опозиционните сили, които се обединиха около този вот, но и да благодаря на "северномакедонците" за техния напредък. каза френският президент, който добави, че "все още има работа за вършене".

Още преди гласуването в българския парламент френското министерство на външните работи в отговор на въпрос на кореспондент на МИА заяви, че официалният Париж остава мобилизиран да намери решение за започване на преговорите между Северна Македония и Албания с ЕС.

- Правим много стъпки под нашето председателство на Съвета на Европейския съюз, за ​​да подкрепим намирането на решение на спора между двете страни и да конкретизираме европейската перспектива на Северна Македония. Оставаме мобилизирани за постигане на балансирано и взаимно приемливо решение и сме решени, в случай на споразумение, да организираме междуправителствени конференции между Европейския съюз и Северна Македония, както и с Албания, каза Кей д'Орсей в отговор на МВР въпрос.

Междувременно Държавният департамент на САЩ заяви, че доверието в перспективата за разширяване на ЕС е жизненоважно за стабилността и просперитета на Западните Балкани, като добави, че Съединените щати продължават да подкрепят началото на преговорите за присъединяване между Северна Македония и Албания с ЕС в най-скоро време колкото е възможно..

Вицепремиерът Маричич и министър Османи вчера, веднага след приемането на решението на българския парламент, заявиха, че не могат да го коментират, защото не са го виждали.

- Първо, трябва да видим какъв текст е гласуван от Република България и как ще се отрази на това, което френското председателство ще внесе като окончателно предложение, защото версията, която беше споделена с държавите-членки, е работеща версия, която е незавършен. Така че тепърва ще видим каква точно и каква е българската позиция, каза Османи.

Външният министър обясни, че това, което излезе пред обществото като "френско предложение", всъщност е работещ вариант на рамката за преговори и други заключения, представени на страните членки със "скоби и въпроси", а не окончателен вариант на предложението. като подчертава, че във всеки окончателен вариант на преговорната рамка няма въпроси и формулировки в скоби. Той уточни, че в скоби като нерешени, т.е. нерешени са определени въпроси, по които Северна Македония и България не успяха да изградят хармонизирана позиция.

- Съдбовни за нас точки са: езикът, историческите въпроси не трябва да са основен критерий за напредък в преговорите и динамиката на конституционните промени. Знаете, че има разлика между българската позиция и нашата позиция, която гласи, че не можем да правим конституционни промени, ако не започнем преговори, каза Османи и добави, че сега трябва да видим какъв подход ще има френското председателство на базата на нашето В четвъртък в Брюксел бяха представени позициите на премиера Димитър Ковачевски и приетата вчера от българския парламент Резолюция.

„Френското предложение“, което всъщност е работен проект, а не окончателен вариант, се основава на рамката за преговори, предложена от Европейската комисия по време на португалското председателство на ЕС, към която България имаше три забележки: относно краткото име на страната ни, македонският език и включването на българите в Конституцията на държавата.

От тези три забележки първата е преодоляна от едностранното ни изявление пред ООН за краткото име, което беше прието от България.

Що се отнася до македонския език, София първо настоя в преговорната рамка да няма изречение, в което езикът да се споменава по примера на Черна гора, след това терминът "официален език на Северна Македония", след това "македонски език според Конституцията на Република Северна Македония". Или на място, където е посочен македонският език с бележка под линия, за да се уточни, че е в съответствие с нашата Конституция или да се изложи българската позиция по това мнение. Всички тези предложения на България обаче бяха отхвърлени от нас с позицията, че „не преговаряме за езика“ и те не са включени в предложения текст, но в преговорната рамка македонският език е ясно посочен без никакви допълнения и обяснения. Така македонският език става един от 25-те езика на ЕС и като такъв е част от рамката за преговори.

В протокола на Съвета на ЕС има място, което ще приеме рамката за преговори, за да включва изявления на България и страната ни относно езика, но те няма да бъдат част от текста на рамката.

Що се отнася до третото искане за включване на българите в Конституцията на страната, София настоява първо да се направят конституционни промени и чак след това да се свика втора междуправителствена конференция, която официално да започне преговорите на страната с ЕС. Нашата позиция по това искане е, че процесът на вкарване на българите в Преамбюла на Конституцията, като една от общностите в страната, ще протече до края на преговорния процес, а преговорите започват официално с първата междуправителствена конференция, с обяснение, че решението за започване на преговорите е прието на 20 март 2020 г. и сега трябва да се формализира само началото им.

Иначе във всички предишни предложения на Европейската комисия и по време на германското и португалското и словенското председателство Споразумението от Преспа и Споразумението за добро съседство бяха изброени в основния документ, в рамката за преговори, в параграф 5.

Съществената намеса на френското председателство в предложената рамка за преговори, направена по искане на България, е вмъкването на специален раздел в глава 23 относно "правата на малцинствата и етническите общности", както и включването на Протокола от Втората македоно-българска междуправителствена конференция, която все още не е проведена като отделна глава.

Частта за зачитане на "правата на малцинствата и етническите общности" всъщност произтича от Копенхагенските критерии за правата на малцинствата, с изключение на това, че във френското предложение те са поставени в отделен параграф и не наблягат на правата на българите, а говорят за зачитане на правата на всички малцинства, а не само на етническите общности.

Що се отнася до протокола, Османи информира, че в преговорите между министерствата на външните работи на Северна Македония и България е определен проект на този протокол, но засега той не е напълно хармонизиран, тъй като има отворени въпроси, които трябва да бъдат обсъдени. , а когато бъде готов, документът ще бъде подписан от външните министри на двете страни и след това одобрен от двете правителства. Протоколът трябва да съдържа разпоредби за прилагане на Споразумението за приятелство и добросъседство с България, което включва решения, съгласувани между членовете на Смесената комисия по исторически и образователни въпроси. Както обясни Османи, това означава да се определи динамиката на изпълнение на вече договорени решения за изпълнение от Комисията, без да се налагат срокове на членовете й за вземане и хармонизиране на каквито и да било решения.

От наша страна е неприемливо такъв хармонизиран протокол за прилагане да стане част от преговорната рамка, защото това би включвало исторически въпроси в процеса на преговори.

Според вицепремиера Маричич Договорът за приятелство и добросъседство има свои инструменти на функциониране и част от него е историческата комисия. - Това е двустранен въпрос между нас и България. Този протокол не може да бъде условие в преговорите, нито може да бъде споменат в преговорната рамка, подчерта Маричич.

Външният министър подчерта, че неговата лична позиция е, че предложената рамка за преговори ще стане приемлива, ако от нея се изключи непоследователният протокол и се промени планът за динамиката на промяна на Конституцията, т.е. началото на преговорите не е обусловено от включването Българите в преамбюла.

Османи и Маричич обясниха, че позицията, представена от премиера Димитър Ковачевски в четвъртък, преди това е била предадена на френското президентство, но не е била разгласена, тъй като е оценено заедно с нашите партньори и приятели, че не трябва да се дава обществена позиция, за да не се влияе на процесите в България преди вота на доверие в правителството на премиера Кирил Петков.

- След като видяхме, че има споделена работна версия, официално съобщихме вижданията си на френското председателство. Умишлено не го направихме публично достояние, за да не повлияем на процеса в Република България. Смятахме, че това е наш интерес, но за съжаление не всички издържаха по отношение на нашата държавна стратегия, която смятахме, че запазва позициите ни, каза Османи.

Той посочи, че е наясно, че по този начин се оставя пространство за изграждане на наратив, насочен към събаряне на държавната стратегия и опити за хибридни атаки, които могат да се третират по Наказателния кодекс, но че това е отговорност на други институции в страната.

„Хората от страната се обаждаха на министри и политически партии и министри с невярна информация, за да се опитат да нарушат тази стратегия“, добави Османи.

В този контекст вчера СДСМ поиска отговорност от лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски за разпространение на лъжи и неистини за процеса с България.

- Мицкоски лъжеше за уж асимилация и побългаряване и подкопаваше държавните позиции по отношение на България. За подобно поведение ВМРО-ДПМНЕ трябва да поиска отговорност от Мицкоски и след това да спре унищожаването. ВМРО-ДПМНЕ трябва да се промени и вместо да работи за чужди интереси, да започне да работи за интересите на гражданите и държавата, казаха от СДСМ.

Вицепремиерът Маричич вчера при гостуване по телевизия Телма каза, че има хора, бивши политици, които се интересуват от този процес, които или са ги дезинформирали, или умишлено са вдигали напрежение сред някои политически партии или медии.

„За страната е много по-важно да подкрепи преговорите на правителството, което има рамка за възгледи и позиции, отколкото да изпраща патетични SMS съобщения до външните министри в цяла Европа, в които ще ги призоваваме да отхвърлят предложението“, - каза той. Въпроси.

Той подчерта, че нашата цел остава членство в ЕС, но разбира се в същото време защита на нашите интереси, по отношение на езика и идентичността, и започване на преговорен процес, който ще бъде устойчив и пакет, който ще можем да приложим и приложим ... начин, който ще ни доведе до членство, а не до нови блокади.

„Не можем да се откажем от пътя си към ЕС, защото той беше създаден по време на нашата независимост, но също така не можем да се откажем от някои позиции, които са важни за всяка държава“, каза Маричич и допълни, че в момента, в който страната ще получим всяко официално предложение, то ще бъде внесено за разглеждане както на правителството, така и на коалиционните партньори и под някаква форма ще бъде консултирано събранието чрез Комисията по външни работи.

Той посочи, че предстои да видим в следващите дни дали френското председателство ще има своето окончателно предложение.

- Досега имахме работещ вариант, в който няколко въпроса останаха неопределени и това е въпросът за протокола, защото по някакъв начин символично виждаме протокола като парадигма на историческите интерпретации. „Мисля, че ако има политическа воля да се разбере нашата чувствителност, решение може да бъде намерено в следващите няколко дни“, заключи Маричич.

Или, както министър Османи заяви в публикация във Фейсбук, „две думи стоят между успеха и провала на Европейския съюз в региона“.

- Думата "протокол" в рамката като парадигма на исторически въпроси и думата "откриване" в параграф шести от заключенията на Съвета. И двете думи не са във френското предложение като окончателни решения, а са поставени (някои от тях в скоби), като въпроси, по които не може да се постигне съгласие поради позицията на Република България, се казва в съобщението на външния министър, като добави, че ако България продължи да настоява по тези два въпроса, това "ще блокира европейския процес в дългосрочен план и в същото време ще парализира инструментите на дългосрочното споразумение за приятелство".

Османи снощи в интервю за телевизия Alsat припомни, че френското председателство продължава до 30 юни и в следващите дни, ако решат за ново предложение, в съответствие с тези възгледи на двете партии, които бяха публично обявени, сме отворени за оценка то.

- Ако получим предложение, ще бъдат консултирани институциите и ще вземем решение. Абсолютно няма да се ръководим от хибридни атаки, от разочаровани политици, които смятат, че могат да върнат кариерата си към вълната на обществените настроения. Ние сме избрани да ръководим и ще водим, ако сме убедени, че това е политика, която води напред за гражданите и държавата, каза Османи.

Българският евродепутат, член на комисията по външни работи и докладчик на Европейския парламент за Северна Македония Илхан Кучук оцени, че България се превръща в проблемна страна, която пречи на процесите на развитие на ЕС.

- Мястото ни не трябва да е сред пречките, а в пространството за развитие - да зададем дневен ред, да наложим различни възгледи, които да направят ЕС много по-ефективен и да бъде в българския национален интерес. Една от темите, които България ще разгледа, беше свързана с разширяването на ЕС и как Албания и Северна Македония трябва да бъдат част от него, каза Кучук в интервю за БНР.

Позовавайки се на предложението на Франция, Кучук оцени, че то е най-доброто решение за София досега, като добави, че ако България приеме обща позиция по предложението за Северна Македония, политически натиск върху нея вече няма да има, а ще се търсят други механизми за приемете едно или друго предложение.

„Предложението има доста добри гаранции за решаване на трудните проблеми от миналото и за отворените стари емоционални въпроси, както и за правата на българите – те ще изпълнят своите гаранции по европейски начин“, завърши Кучук.

Бившият посланик на ЕС Ерван Фуер смята, че преговорите по двустранни въпроси, като тези, свързани с езика, идентичността и историята, трябва да се водят в паралелен процес, при който ще има балансиран подход и като се вземат предвид критериите за членство в ЕС, в противен случай се присъединете преговорната рамка, процесът на присъединяване ще бъде напълно замърсен и няма гаранции, че няма да има допълнително вето от страна на България в бъдеще.

Фуер във вчерашното гостуване в телевизия Сител посочи, че българските искания "са обида за македонските граждани, атакуват сърцето и душата на македонската нация и никога няма да бъдат част от компромисно решение".

- Надявам се, че френските дипломатически усилия ще разберат чувствителността, свързана с проблемите, които съществуват в Западните Балкани, и ще положат усилия, които до голяма степен ще отчитат опасенията на македонската страна, вместо да бъдат изцяло отдадени на интересите на България, Фуер каза и добави, че ако някой иска да намери компромисно решение, от решаващо значение е да се вземат предвид въпроси, които представляват интерес и за двете страни.

Той реагира вчера и на туита на еврокомисаря по разширяването и политиката на съседство Оливър Вархей, че "ЕС приема много сериозно всички български притеснения" и че те ще станат част от преговорния процес на страната със Съюза.

- Няма никаква логика... Как да подкрепите "всички български притеснения" и да ги превърнете в част от преговорния процес, когато някои от тези опасения са против всичко, за което се застъпва ЕС, а други са в противоречие с решенията на европейците. Съд на Европейските общности права на човека. Комисарят трябва да се срамува от себе си, каза Фуер, коментирайки съобщението на Варчей, като добави, че трябва да подаде оставка или да бъде принуден да подаде оставка.