Премиерата на постановката „Двойно дъно” се състоя снощи в Прилепския театър
Театър „Войдан Чернодрински“ в Прилеп на 27 май направи премиера на пиесата „Двойно дъно“ по текст на Горан Стефановски. Режисьор, както и сценография и костюми е Наташа Поплавска, композитор на музиката е Ристо Вртев, а драматургията е Ивана Нелковска. В художествения екип е и дизайнерът на светлината Милчо Александров, а дизайнът на плаката и програмата е Божана Артиновска Трпческа.
В постановката участват Катерина Чакмакоска-Клинческа, Даниела Иваноска, Димитър Георгиевски, Игор Трпчески, Зоран Иваноски и Михайло Миленкоски, а групата „Двойно дъно” е в състав: Томе Темелкоски, Методия Костоски и Ана Митоски.
„Двойно дъно е мазе в главата. Там крием всички двойни планове, с коя жена да се оженим, ако човекът ни загине в автомобилна катастрофа, обичаме да прехвърляме спестовната книжка на брат си на наше име, ако той умре внезапно, има всички тайни прелюбодеяния, всичко, което сме премълчавали, какво умишлено сме забравили, там е ясно кого толкова мразим, там крием цялото неверие в това, в което публично се кълнем, че вярваме и цялата вяра в това, от което публично се отказваме, там са хранилищата на суетата и страстта, нашите мрак и поражение, там сме без грим, без изкуствени челюсти, без мушици, там сме грозни. „Ужасното нещо, което виждаме в огледалото, когато се гледаме, е двойното дъно“, написа веднъж Горан Стефановски.
- Горан Стефановски пише пиесата "Двойно дъно" през 1983 г., наричайки я "страст в три позиции и кода", която наподобява сюитата на музикалните форми и в нея отваря проблемите на отделния творец, лунатик и революционер срещу системата, въплътена в образа на министър на културата.
Той излага различните социални позиции чрез дебати и противоположни възгледи за смисъла на художественото творчество и поставя образите на художника Яков, министъра на културата Божо, съпругата му домакиня Параскева, тяхната депресирана дъщеря, балерината Кристина и специалния съветник Нове в апокалиптично бъдеще, лудо минало и революционно настояще.
Въпреки че Стефановски завършва творбата с код, той не ни дава решение, а оставя техните позиции непроменени и отваря дилемата доколко и доколко художествената реалност съответства на действителността - казаха от театър "Войдан Чернодрински" преди премиерата на играта.
(Текстът е публикуван в "Културна преса" № 130, в печатното издание на в. "Свободна преса" на 28-29 май 2022 г.)