Играем ли на кънтри?
Ако за три години не можем да реконструираме три километра магистрала, нито да уредим сто квадратни метра на партера, може да има само едно обяснение - играем държавна игра
Ще... "ще" е частица за образуване на бъдеще време, минало-бъдеще време и бъдеще време. Така е в македонския език, но у нас частицата "воля" е мерна единица за печелене на време в политиката. С нас не е нужно да печелите много време, защото всяко чудо се случва за три дни. И така, частицата "ще" купува деня след като чудото е минало, тоест четвъртия ден. Това работи много лесно.
Например, когато възникне проблем, човекът, отговорен за решаването му, се появява пред медиите и използва тази магическа частица, за да спечели време. Ще направим комисия, ще съберем екип, ще анализираме, ще решим проблема. Тогава частицата "воля", без никой друг да си мръдне пръста, довършва работата си. Тъй като е мерна единица за купуване на време, тя работи с помощта на времето, така че когато тези три дни на чудене минат и когато медиите се занимават с друга тема или проблем, предишният проблем се забравя. Частицата "воля" си е свършила работата. И така до следващия проблем, който никога не липсва.
Но частицата "воля" не е само мерна единица за купуване на време, тя е и политическа производна за купуване на надежда. Не е необходимо да се реши проблемът, а само да се купи надежда сред гражданите, че проблемът ще бъде решен. И това работи просто. Надеждата се купува безплатно, докато стане безнадеждна, а след това, когато всичко стане безнадеждно и апатията започне да царува, дългът, направен да купи надежда, изчезва и всичко започва да тече отново.
Режим срещу демокрацията
Магистрала "Братство-Единство", възпята в песента "Сърцето на пътя" на Юра Стублиц и група "Филм", започва да се полага през далечната 1946 г., а година по-късно започва строителството. Първата отсечка от Белград до Загреб с дължина 382 километра е открита на 27 юли 1950 г., тоест около 3 години след началото на строителството. Целият път с дължина 1.200 км е завършен през 1963 г. 250.000 14.000 млади хора участват в изграждането на първата отсечка от Белград до Загреб в рамките на популярната тогава младежка трудова акция (ORA). Магистралата е построена от младежите на Югославия с помощта на тогавашната ЮНА и около 382 3 инженери, техници и работници. Бедните деца трябваше да работят в пепел, кал и прах, на слънце и дъжд. Режим, какво ще правиш? Сега при демокрацията е много по-лесно и честно казано несравнимо по-бавно. Тези младежи на режима за три години направиха 3 километра. Техните внуци, при демокрация, не могат за XNUMX години да реконструират XNUMX километра от участъка от Петровец до Катланово на същата магистрала „Братство-единство”, днес известна под името „Дружба”!
Като адвокат пътувам много, така че вероятно минавам оттам веднъж седмично. Не мога да не се начудя как е възможно повече от две години след началото на реконструкцията не само да не е завършена, но почти година да не видя нито един работник да работи на този участък. Това страшно много ме дразни и ми напомня колко сме назад, тоест спрели сме във времето и пространството. Изграждане на 382 километра нова магистрала за три години от една страна, като еталон, поставен преди 72 години и невъзможността за обикновена, проста, регулярна реконструкция на същия път, днес в 21 век в условията на технологично превъзходни машини и технологии в сравнение с тогавашните. Така че представете си, ако трябваше да реконструираме 100 километра! Ще приключим, когато синът на Уилям Джордж стане крал. А може би и не, ако след десетки години реконструкция договорът с изпълнителя бъде прекратен!
Не знам как тази ситуация на безкрайно дълга реконструкция не дразни премиера и министрите. Е, не може ли да организират среща, на която да решат всички отворени въпроси и след това да следят за изпълнението на договореното?! Е, не им ли е неудобно като минават оттам?
Напомням, те използваха частицата "ще" през юни тази година, когато успешно купиха времето на забравата. Ето, летният сезон свърши и отново всички онези милиони туристи, които минаха през този участък, се чудеха как е възможно вече трета поредна година част от участъка да стои затворена и реконструкцията да не е приключила. И като познавам властите и най-вече тяхната ловкост, ще си позволя да потвърдя със сигурност, че следващото лято и тази отсечка ще бъде затворена за движение, защото реконструкцията "ще" тепърва.
Ние играем на държава
Ама хайде, казвате, че е магистрала. Но какво да кажем за това парче от стотина квадрата пред Министерството на транспорта на площад Филип II или както там се казва сега? Посипана е с пясък повече от 5 години, готова за бетониране. Всеки път, когато водя сина си в музикалното училище Луис, минавам, виждам това забравено парче в сърцето на града и не мога да не се чудя как този и предишният министър нямат нищо против, когато трябва да преминат това малко неподдържано песъчинче всеки ден като влиза на работа трябва да минава по импровизирана пътека. Е, като си против бетонирането, поне трева да посееш!
Междувременно датчани и германци строят най-дългия подводен тунел в света. Той ще бъде комбиниран, за влак и автомобили, с дължина 18 км, като изграждането му ще свърже двете страни, докато времето за пътуване с влак между Хамбург и Копенхаген ще бъде съкратено с два часа, а камионите ще съкратят 160 км и с това те ще намалят замърсяването със 170 kg/CO2 по време на всеки транспорт на стоки. Тунелът ще бъде изграден на дълбочина 40 метра в Балтийско море, като първият участък ще бъде готов през 2024 г., т.е. след две години, а целият тунел ще бъде завършен и пуснат в експлоатация през 2029 г. Представете си, ако ни наемат да изградим техния подводен тунел! Ще имаме обещанието, че ЩЕ бъде завършен всяка година и вероятно ще го завършим през 2829!
След две години част от тунела, който ще има магистрала и двулентова железопътна линия, ще бъде изграден под вода и ние не можем на място да завършим с проста, проста реконструкция на едното платно на магистралата в с дължина три километра или асфалтирани, или озеленени стотина квадратни метра в центъра на столицата. Ако за три години не можем да реконструираме три километра магистрала, нито да уредим сто квадратни метра партер, може да има само едно обяснение - играем на държава, каквато не сме.
(Авторът е бивш министър)
Текстът е взет от Дойче веле.
[sc name=”dw” ][/sc]