Какво означава BRICS за света?
С появата на световната сцена на БРИКС, който не е военен пакт, а икономическа групировка от вече пет държави и с обявяването на присъединяването на още шест, получаваме биполяризация на света в две икономики – западната с един милиард и БРИКС с четири милиарда души и вече задават въпроси за господство, сътрудничество, борба за пазара...
За да отговорим на този въпрос, ще се опитаме да покажем хронологично развитието на света в създаването на БРИКС – от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южноафриканската република. В големите промени в света в края на миналия век и в началото на този, две държави - Индия и Китай, които са били династии преди хиляда години, се събуждат и започват да търсят своето място в световния ред, разбира се, всеки по свой начин и начин.
Индия с население от 1,4 милиарда и квалифицирана работна сила от 700 милиона е една от най-бързо развиващите се икономики в света. От Британската империя, която управлява Индия от 1757 до 1847 г., т.е. 190 години, тя е наследила традиция на демокрация и е демократична държава, развито образование с повече от 150 милиона висше образование, отлична железопътна мрежа, развита индустрия за основни суровини материали, атомна енергия, е износител на компютърен софтуер, 40% от американския софтуер се държи от индийски фирми от Индия.
Китай с население от 1,5 милиарда има малко по-различен път на растеж от Индия. Мао поведе Китай в борбата срещу Япония и извърши селската и културната революция. След смъртта му главният лидер е малкият Дан Пинг, който отваря Китай за САЩ, въвежда капитализма и комунизма в една система с поговорката: „Няма значение дали котката е бяла или черна, важното е да хване мишки." След посещението на малкия Дан Пинг в САЩ през 1990 г., американският капитал започва да навлиза в Китай, в началото на този век започва с 5.500 американски компании, което означава, че китайската производствена машина започва да функционира, като втората икономика в света. свят и който след две- ще изпревари икономиката на САЩ за три години, а през 2045-50 г. ще прави два пъти повече БВП от САЩ. Да не говорим за площите и продуктовата гама, която е подобна на американската. Китай и Индия, с техния бърз и висок растеж, си сътрудничат много тясно с Русия, всяка по свой начин.
Индия, с интелектуален капацитет от 150 милиона висше образование, повечето от половината специализирани във високите технологии, работи с Русия върху съвместни продукти: самолети, хеликоптери, ракети, сателити... и Русия отваря своя пазар на потребителски стоки за тях. Китай със своите производствени машини установи сътрудничество с Русия въз основа на производството и доставките от Русия на самолети, подводници, ракетна технология, сателити, производство на атомни подводници, големи ракети и много други продукти, включително потребителски стоки. От друга страна, Русия отвори своя пазар за Индия и Китай и достъп до най-голямата суровинна база в света – сибирската.
Тези три страни, след години на сътрудничество, през 2006 г. излязоха с идеята за формиране на съвместна група за икономическо развитие, за да се противопоставят на европейско-американското икономическо и политическо господство в света, и те също поканиха Бразилия, която има много топ продукти : въоръжение, самолети, атомни електроцентрали, ракети и др. През 2010 г. поканиха и Южноафриканската република, като представител на Африка, така че вече може да се каже, че през 2012 г. БРИКС започна да функционира. След като популяризираха целта и задачите в света, наситен с евро-американско и натовско господство, настъпи еуфория, светът се промени, започнаха да проявяват интерес за присъединяване – Аржентина, Иран, Саудитска Арабия, Турция, Египет и др. Подходът на тези страни не е идеологически, а реакция на дългогодишно пренебрежение от страна на Запада. Трябва да се счита за постигане на добра цел, защото това са страни с много различни вътрешни уредби.
БРИКС е добре обмислена икономическа и развойна група от 3,4 милиарда души с БВП от 36% сега, а в близко бъдеще над 55% от световния БВП. И двата компонента: стратегическата военна сигурност и суровинната база на групировката се осигуряват от Русия. Развитието се осигурява и подкрепя от 1,5 милиарда работещи хора в Китай и Индия, работна сила, способна да произвежда стоки за шест милиарда души. Нека не сме наивни, че такъв конгломерат от държави и режими ще функционира гладко, без вътрешни недоразумения или доминация на една от държавите. Веднага след като се подходи, трябва да има съзнание за сътрудничество, основано на компромиси и общи цели в интерес и прогрес на групата и света.
Нека да разгледаме първите рефлекси в света след появата на БРИКС. Бившият британски премиер Тони Блеър каза, че „Западът трябва да се изправи пред факта, че е загубил лидерството си в света и трябва да си сътрудничи на базата на компромиси и отстъпки с растящите икономики на БРИКС“. Западният свободен свят, който се състои от Европейския съюз, Съединените щати, Канада и Австралия, има население от един милиард и с 55% от световния БВП е двигателят на световната икономика. Създаването му започва веднага след Втората световна война. Планът Маршал за реконструкция на Европа, активирането и превръщането на военната индустрия в Съединените щати и Канада в гражданско производство помогнаха за създаването на Европейската общност. От друга страна се формира тоталитарният комунистически режим под ръководството на СССР и с идеологическа заложба за разпространение на комунизма в света. Западният свят реагира, като създаде отбранителен военен пакт – НАТО. Създаден е от Великобритания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург през 1948 г. на среща в Брюксел, година по-късно САЩ се присъединяват и така допълват състава на НАТО и сега алиансът наброява 30 държави с огромна армия, въоръжение и бази, с които обграждат Русия, а САЩ са лидер на НАТО.
Разпадането на СССР не стана военно, а икономически - оказа се, че комунизмът икономически загуби войната със Запада и системата премина в ръцете на олигарсите, които със закоравелия Кагебеов Путин плашат света с атомно оръжие наследени от СССР. За това допринасят най-вече различни западни стратези, които упорито показват уязвимостта на Запада към ядрена война, като твърдят, че 70% от населението е в големите градове и следователно е застрашено от унищожение, а в Русия само 15% от населението живее в градове.
С появата на БРИКС на световната сцена, която не е военен пакт, а обединение за икономическо развитие на пет страни вече и с обявяването на присъединяването на още шест, получаваме биполяризация на света в две икономики – западната един с един милиард и БРИКС с четири милиарда души и вече се повдигат въпроси за господство, сътрудничество, борба за пазара... Първият тест, който видя отношенията между Запада и БРИКС, е войната в Украйна. БРИКС не приема и не подкрепя санкциите срещу Русия, с което даде да се разбере, че не е послушна група, а гледа своите интереси. Идващото време ще ни покаже дали тези групи са за сътрудничество и прогрес в света или само за интересите на системите.
Автор: Божидар Мильовски, инж