Изминалата седмица разби сърцата ни и ни научи на много уроци. Най-малко 44 души, предимно млади, на косъм от смъртта, претърпяха ужасяваща смърт на българска магистрала, връщайки се от дълъг уикенд в Истанбул, пълни с впечатления и преживявания от този красив древен град. Един ден щастливи, с годениците или гаджета си, с децата, внуците, снахи или лели, онзи ден в прегръдките на смъртта. Един ден, възхитени от Света София или Синята джамия, те попиват соления въздух на синия Босфор, наситен с уханията на Ориента, възстановяват се с вкусен дюнер или солен геврек, а в следващия момент – неочакван разрез! Един ден те поздравяват любимите си хора със снимки във фейсбук, които излъчват радост в редките моменти, за да разчупят поне за кратко монотонността на ежедневието, на следващия ден - края на филма! Смърт.

Изгоряха като факла в автобуса, който някъде пред Дупница, на пътя София-Благоевград, се удари в тротоар и се запали в миг! Толкова много млади животи, прекъснати в бягство, толкова несбъднати мечти, неосъществени планове, недовършени любови... Хората, като всеки от нас, спряха по средата на живота, без никакво предупреждение, без никакво обявление. Без старост, без болест, рязко, необратимо...

Какъв е смисълът на този акт? Възможна ли е утеха за техните близки, оставени да въглищат отвътре до края на живота си? Има ли Бог или Аллах? И ако да, защо го допуска и как не го съжалява? Или всичко е част от някои от грандиозните му планове, на които ние, смъртните, дори в моменти на най-голямо вдъхновение, не можем да хванем струните?

****

Тази трагедия ни напомни колко уязвими, смъртни, временни сме ние. Той ни напомни, че в скръбта и трагедията всички сме еднакви и че смъртта заличава и релативизира всички наши въображаеми различия. Изравнява ни и ни обединява в болката. Че напразно разделяме на богати и бедни, успешни и неуспешни, македонци, българи, албанци, сърби, либерали и консерватори, ВМРО и Есдеес, когато единственото и най-важно разделение, което може да се раздели е на тези, които са живи и тези, които те ги няма вече!
Искрена болка отекна из целия Балкан, трепереща и в най-закоравеното сърце. Близнаци, като ябълки, убити в ръцете на майка си пред врата, която не се отваря. Тийнейджърка, като грозде, не беше посрещната от приятелите си в Студеничани, за да отпразнува рождения си ден. Общински служител не се върна в Кичево, за да се ожени за годеницата си, след като решиха да прекарат заедно романтичен уикенд в Турция.
Тук не се допуска щастлив край?

****

Тази трагедия добави твърде много огън и твърде много смърт към живота ни. Имаше ли малък пожар в тетовската болница, при който изгориха 15 пациенти с койоти, шок, от който все още не можем да се възстановим? А ден по-рано дойде новината, че в същата България са изгорени десетина възрастни граждани, нечии любими баба и дядо, оставени на грижи в старчески дом. Всички онези десетки мъртви койоти, за които чуваме всеки ден, безсилни ли са вече да ги оплакват, защото са се превърнали в числа?

И смъртта преувеличава! Разбираме войни и епидемии, и пътнотранспортни произшествия, но може ли смъртта да се разпредели малко, в по-дълъг период и в по-широка област, за да бъде по-тънка, защото така всички получаваме усещането, че живеем в проклето време на прокълнат парче земя.

Трагедията, която се случи два часа след полунощ край непознатото за нас село Боснек, ни напомни кое е важно и кое второстепенно в живота ни. И колко енергия инвестираме в по-малко важни неща. Колко е важно дали Заев ще остане, а СДСМ ще направи парламентарно мнозинство, или България ще вдигне ветото и ще пристъпим към ЕС, ако случайно ние или някой близък се срещнем във вторник сутринта на автогарата на българска магистрала „Струма””? Колко?
Преди смъртта всички наши земни грижи и проблеми отшумяват.

****

В крайна сметка тази трагедия ни напомни колко сме фушър като държава – че не вършим никаква работа по „пе-ес“, успяваме да изиграем всичко, да заобиколим, нищо не контролираме. Застрашаваме себе си, нарушавайки правилата, които уж сме довели в наш интерес. Автобусът не е регистриран за международно движение. Фирмен превозвач и туроператор, регистриран на сто места, със собствени клонинги, със сигурност не с честни намерения. Митничарите са пропуснали автобусите без транспортна книжка, чудите се дали е от липса на пари или подкупи. Чудите се дали в автобуса не е внесено нещо запалимо, което се е запалило като кибрит.

Събитията, свързани с този трагичен инцидент, ни показаха как една съседна държава, която вече е европейска и беше като нас, ако не и по-лоша, сега функционира много различно от нас. Че можем да научим много от нея, но само ако сме готови да се учим и ако успеем да се измъкнем от тази сегашна политическа конфронтация. По правило знаем малко за нашите съседи, как мислят, как говорят, как функционират. Това трагично събитие ни позволи да разгледаме по-отблизо техния „хабитус“ и да направим сравнение. Техните журналисти не оставят "ни един камък необърнат", чиновниците им правят изявления без колебание, с много подробности. Дори лекари и шофьори на линейки съобщават на живо за инцидента, без да пренасочват репортерите "на по-високо ниво". Техните прокурори говорят открито, професионално и без спирачки какво знаят и какво още не знаят.

И това е в драматичен контраст с изявленията на нашите прокурори, с които сме свикнали, които само умеят да правят празни изявления, че „разследването тече“, „разследването ще покаже“, сякаш имат задължение да не разкриват каквото и да било, но само за да печелят време, докато общественият интерес намалява. Ако не беше това разследване изцяло в ръцете на българите, в което нашите "власти" само съдействат, убеден съм, че никога нямаше да разберем, че превозвачът няма лиценз за автобуса, нито че митницата никога са го регистрирали, нито щяха да носят отговорност за това.И на „Беса Транс“ нямаше да му отнемат разрешението за работа. Всичко щеше да е хубаво разводнено, покрито и намазано с безлични и празни изказвания, че "по случая се работи" и "разследването ще покаже"...
Както показа за тетовската болница, за „Ласкарци“, за „Илинден“ и за много подобни трагедии.