Двадесет и седми януари е Световният ден на Холокоста в памет на 27 януари 1945 г., когато части на Червената армия освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау. Във време, когато призраците на миналото стават все по-вампирящи, тоест когато войната отново бушува на европейския континент, полезно е да си припомним този, един от най-трудните периоди в съвременната световна история.

След 1945 г. еврейските лингвисти дълго търсиха иврит/иврит за дума, която най-добре да опише ужаса, сполетял евреите по време на Втората световна война. В съвременния еврейски език такава дума не съществува. Нямаше такава дума и в многобройните библейски легенди, въпреки че знаем, че те изобилстват от исторически събития, свързани с войни, насилие, малтретиране на роби и различни сцени на опустошение, жестокост и други ужасни събития. Библейските учени и лингвисти в цялата тази литература не можаха да намерят дума, която да опише най-адекватно страданията на евреите в периода от 1933 до 1945 г. И накрая, в някои от апокалиптичните видения на старозаветните автори се среща думата WOA, която описва нещо ужасно, невъобразимо, ужас, който все още не се е случил, но който може някой ден да се случи.

Талмудистите и други еврейски тълкуватели на Библията от Средновековието (период, в който евреите също са страдали много), са смятали, че думата шоа не е обикновена дума, за която може да се намери адекватно определение, защото предполага ужаси и престъпления, досега неизживяни и невиждани, и следователно необясними. Поради тези причини тази дума (която се споменава само пет пъти в Библията) редовно се допълва с други думи като: гибел, унищожение, бедствие, зло, гадене, страх и ужас. Всяка от тези думи се подразбира в думата шоа, но никоя поотделно не обхваща целия термин.

Това, което е Шоа за евреите, е известно на останалите от нас като Холокост, термин, който описва систематичното и планирано избиване на около шест милиона евреи по време на Втората световна война от нацисткия режим, воден от Адолф Хитлер.

Скандалният фюрер в книгата си „Моята борба“ и в множество речи, с които просто омагьосваше масите, обвиняваше евреите за поражението на Германия в Първата световна война и за икономическите затруднения, които страната имаше преди той да дойде на власт , като по този начин той пося семената на злото, което ще доведе до т.нар Кристалната нощ, която историята смята за официалното начало на Холокоста, е причинена от убийството на германския посланик в Париж в нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г. от евреин. Само тази нощ около 30.000 1.668 евреи са арестувани в цяла Германия, 267 синагоги са разрушени, XNUMX от които са опожарени.

С началото на Втората световна война, нападението срещу Полша и по-късно Съветския съюз от силите на Оста Рим, Берлин и Токио, както и окупацията на почти цяла Европа, необходимостта от ефективно, бързо и окончателно решение на еврейския въпрос беше наложен.“ Това, което по-късно ще бъде наречено „окончателно решение“ на еврейския въпрос, ще доведе до създаването на концентрационни лагери, в които почти шест милиона евреи, мъже, жени и деца, както и части от ромите и славянските народи, както и членове на други общности от различен вид, като Свидетели на Йехова, хомосексуалисти, масони и други, които нацистките идеолози смятаха за по-нисши от висшата арийска раса, тоест за заплаха за Третия райх.

Злата участ на еврейския народ не подмина дори представителите на тази общност, които от векове живееха мирно на територията на Македония. 7.144 евреи са депортирани от Македония, като повечето от тях губят живота си в печално известните концентрационни лагери на Третия райх.

По време на Втората световна война по-голямата част от Македония (известно е) е окупирана от Царство България, като страна подписала Тройния пакт. Българският народ, интелигенцията и особено Българската православна църква култивират положително отношение към живеещите в България евреи; българската еврейска общност е една от малкото в света, която не е била системно депортирана и „заселвана“ в концлагерите на смъртта. Под натиска на обществеността и особено на Българската православна църква и някои от политическите лидери начело с кюстендилеца Димитър Пешев (по това време подпредседател на българския парламент), министър-председателят Богран Филов и цар Борис Трети (иначе доказани германофили) по това време променя решението за депортиране на евреите от територията на Царство България, което спасява живота на около 50.000 XNUMX български евреи.

За съжаление тяхната съдба не споделят евреите от окупираните територии на Южна Сърбия, Македония и Тракия (област в Гърция). Българското фашистко правителство, начело с Богдан Филов и цар Борис Трети, дава съгласие за подписване на Споразумението за изселване (депортиране) на евреите от окупираните територии от България. На 22 февруари 1943 г. Александър Белев, комисар по еврейските въпроси, от името на българското правителство, и Теодор Данекер, представител на нацистка Германия, подписват Споразумение за евакуация на 20.000 11 евреи от окупираните територии. Съгласно това споразумение на 1943 март 98 г. българската фашистка армия и полиция насилствено събират евреите от домовете им в Скопие, Битоля, Щип и други градове в Македония, арестуват ги и ги транспортират във временния лагер, който служи за транзитен център, в Монопол (тютюнева фабрика) в Скопие. Оттам 22 процента от общото тогавашно еврейско население в Македония, в три отделни транспорта, на 25, 29 и 1943 март XNUMX г., организирани от българските окупационни власти, Комисариата по еврейските въпроси и с логистиката на българската ж.п., са депортирани и предадени на нацистите в концентрационния лагер Треблинка. От всички депортирани малцина, благодарение на невероятен късмет, успяват да избегнат сигурната си смърт в лагерните комплекси.

В годината, в която ще отбележим осемдесетата годишнина от депортирането на македонските евреи от Царство България през Втората световна война, сме свидетели на вампирясването на призраците от миналото. В Европа се води война между Русия и Украйна, в която всеки ден виждаме убити цивилни - старци, немощни хора - разрушена инфраструктура и завинаги унищожени цивилни обекти от руската армия, която, неспособна да понесе поражението на бойното поле, отмъщава на мирното население . Свидетели сме на интензивна ревизия на историята.

В Македония, от друга страна, тези, които по време на Втората световна война бяха окупатори и по чиято вина беше унищожена цялата еврейска общност у нас, както и голяма част от цивилното македонско население, сега се маскират като жертви , опитвайки се да преобърнат нещата и вместо да се извинят за престъпленията, извършени в Македония по време на Втората световна война, новите представители на българския народ в Македония се представят като дискриминирани и в неравностойно положение. Ако темата не беше сериозна, щеше да е част от нов епизод на Монти Пайтън.

Това ненормално извъртане на фактите и превръщането на палача в жертва е само доказателство, че човечеството не си е научило уроците от миналото и че все още злото надделява над доброто, неистината над истината и т.н. Така ще бъде, докато човечеството осъзнае, че с войни, изтребления и разрушения, с нови още по-страшни и свирепи "шойи" светът върви към самоунищожение и гибел и че единственият начин да се спасим е да приложим лозунга, произнесен от македонския революционен гений – Гоце Делчев и да разглеждаме света като поле за културно, а не съвсем военно съревнование между народите. Само така ще има прогрес в света, разбирателство и добросъседски отношения между народите. Накрая само бих добавил: Смърт на фашизма, свобода на народа!

Авторът е юрист.